Ерик Лустбадер: Двойникът на нинджата (Част II)

Джаки винаги си беше представяла, че в душата на Майкъл е затворен огромен и гладен вълк, който отчаяно иска да изскочи на свобода. И именно това отчаяно желание я плашеше. Тя беше в състояние да се възхищава на природната му интелигентност, оценяваше решението му да се държи настрана от фамилния бизнес изключително високо. Но нито за миг не забравяше за дремещия в душата му звяр, сърцето й тръпнеше от уплаха.

И въпреки това беше привлечена от него.

Какво я караше да бъде уверена, че у Майкъл вижда една сродна душа? Сънуваше го. Двамата бяха на малка полянка сред необятна гора. Наоколо беше тъмно, в гората се прокрадваха нощни хищници. Върху полянката падаха бледите лъчи на луната, но под гъстия листак цареше непрогледен мрак.

Висок и красив, Майкъл стоеше неустрашим сред тревата, докато самата тя усещаше ужаса като втора кожа върху тялото си, като пъплене на противно насекомо…

— Майкъл! — крещеше тя. — Помогни ми, страх ме е!

Той се усмихваше с онази топла усмивка, която пазеше единствено за нея.

— Майкъл!

Той очевидно не я чуваше, а тя изведнъж си даде сметка, че е няма, напълно лишена от дар слово. В ушите й прозвучаха ритмичните латински псалми, тя сграбчи ръката на Майкъл и двамата хукнаха към тъмната гора.

Тишината на мрака се нарушаваше единствено от ударите на сърцата им, синхронизирани и хармонични като гласовете, които пееха латинските псалми. Тя го теглеше все по-навътре в тъмната гора, полянката и лунните лъчи бързо изчезнаха. Защо? Какво искаше да открие тук?

Събуди се с чувството, че всеки момент щяха да бъдат нападнати, в главата й се въртеше една-единствена мисъл, тежка и болезнена: Аз му причиних всичко това! Грешката е моя!

Този сън прогаряше съзнанието й и през онази душна юнска нощ на 1961 година, когато се качи при Майкъл на покрива на блока им в Озоун парк. Дядо му беше подарил телескоп — един чудесен подарък за момчето мечтател, което най-силно от всичко желае да прекоси границите на грубия свят около себе си. Но дядо си беше такъв — той сякаш винаги знаеше какво най-силно желаят внуците му. За нейния деветнадесети рожден ден (който съвпадаше с празника на свети Валентин), той й подари историческа книга за раждането на Италия. На Чезаре пък подари револвер.

В онази нощ от Майкъл се излъчваше едно особено напрежение. Сякаш и той беше навлякъл онази втора кожа от съня на Джаки, под която се криеше непознат звяр. Държеше се странно — ту топъл и отзивчив, ту напълно затворен в себе си. Като човек, който все още няма отговор на най-важния въпрос, който го измъчва.

Тя прояви интерес към звездите, въпреки че те й се струваха толкова далечни и мъртви, колкото латинският език. Но дори този език излъчваше нещо от себе си, особено когато се използваше за религиозните псалми. Докато звездите винаги си оставаха равнодушни и студени. Те й бяха прекалено чужди, но тя имаше нужда от човешка дума и не намери друга причина за оправдаване престоя си на покрива. Майкъл обичаше да е сам, може би дори мечтаеше за това. Нещо, което също плашеше Джаки. Защото самотата е твърде взискателна, за нея е необходима особена концентрация на духа. Това състояние тя току-що беше започнала да опознава, благодарение на разговорите си с Бърнис в манастира „Дева Мария“.

Господи, колко глупаво се държа тогава! Приближи се до него толкова близо, че усети защитното свиване на душата му. Мечтаеше да сподели всичко с него, да му разкаже за необикновеното пътуване, което й предстои. Но в последния момент се уплаши и замълча. Как е възможно да има подобни желания? Нима ще разкрие толкова лесно тайните си? След като е склонна да наруши дадената пред Бърнис и Ордена клетва, тя трябва моментално да се оттегли, да поправи грешката си!

Знаеше, че няма да го стори. Орденът е това, което й трябва. Съдбата й е предопределена — тя ще наследи Бърнис. Беше сигурна в това така, както в дишането си. Но защо иска да сподели тайната си с Майкъл? Какво е това негово особено излъчване?

Получи отговор на този въпрос по-късно през нощта, след особената интимност с Майкъл и въпреки трагедията, на която станаха свидетели. Реакцията му на убийството на дядо — коренно различна от тази на Чезаре и далеч по-интелигентна от нея, я накара да повярва, че благодарение на непонятна алхимическа реакция звярът в душата му най-сетне е изскочил на свобода. Може би причина за това беше смъртта на близък човек, накарала го да отметне от себе си онази втора кожа — тайнствена и ужасна. Изправена до него на окървавените плочи, ослепена от ярките светкавици на полицейските фотографи, Джаки изведнъж разбра всичко. Сънят се смеси с действителността, резултатът беше раждането на една нова, съвсем различна реалност. Видя се до него в тъмната гора, разбра защо беше избягала от светлината, вкопчена в ръката му. Защото я привличаше онзи ужасяващ звяр, който дремеше в душата на Майкъл.