— Млъквай!
Облечена в оскъдните одежди на стриптийзьорката Лонда, Хонико рязко стегна тънкото найлоново въже около шията на Акинага. Тялото му потръпна от възбуда, членът му стана твърд като скала. О, колко е сладко да си безпомощен! Като пеленаче, притиснато до майчината гръд, на най-топлото и сигурно място на света! Ноздрите му неволно се разшириха, търсейки сладката миризма. Мама… Очите му се затвориха…
Въжето се стегна, болката и чувството за задушаване се смесиха с екстаза, който плъзна по гърба му и се насочи към слабините — тежък, омайващ, прекрасен… Ерекцията пулсираше с могъща сила в цялото му тяло, вибрациите в слабините му бяха като ярки светкавици. Каква сладка болка, Господи! Тя наистина е страхотна. О, да!…
Очите му рязко се разтвориха, клепачите му запърхаха като на дете, изложено под ярките слънчеви лъчи. Дали въжето не беше прекалено стегнато, или просто така му се струваше? Отвори уста да каже нещо, но въжето се впи в кожата му с нова сила, разнесе се задавено гъргорене… Главата му отскочи нагоре, вените на шията му се издуха… Направи опит да се плъзне встрани, но коляното й върху кръста му беше тежко като скала. Загърчи се като пепелянка, стисната зад главата, неспособна да изстреля отровата си.
Какво става? Направи опит да напълни дробовете си с кислород, но не се получи… Ако още малко продължава така, с положителност ще…
Жълтият диск на луната, започна да се увеличава пред пламналия му взор, скоро се превърна в огромен балон и изобщо престана да прилича на небесното светило…
Хонико безмълвно наблюдаваше как омразното лице на Акинага потъмнява и се налива с кръв, душата й пееше… Отправи поглед към пълната луна едва след като се увери, че оябунът е мъртъв. Мислеше за Никълъс Линеър, за самотната му мъка и гняв, за тъгата в душата му…
Устните й се разтвориха и тихо повториха рефрена на песента, която пееше преди малко:
Опознах себе си докрай, всичко ми се изясни…
Мек и прекрасен, гласът й се понесе нагоре, към теменуженото небе. Там, където беше всеопрощаващият Бог…
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3798
Сканиране: Диан Жон, 2010 г.
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2010 г.
Издание:
Ерик Ван Лустбадер. Двойникът на нинджата
Американска, първо издание
Превод: Веселен Лаптев
Редактор: Константин Божинов
ИК „Гарант 21“, София, 1995 г.
ISBN: 954-8009-59-5
Белгийски художник сюрреалист (1898–1967). — Б.пр.
Известен американски архитект, родоначалник на модерната архитектура. — Б.пр.