Въздухът беше влажен и лепкав, Кисоко се принуди да свали тънките ръкавици. Постави ги в скута си и започна да ги глади с дългите си изящни пръсти. Над главите им жужаха пчели.
— Истинската опасност се криеше във факта, че част от нещата, срещу които се бореше Маккарти, бяха реалност… Затова стигнахме до решението, че трябва да подкрепим баща ти в усилията му да изгради една нова Япония — силна, модерна, истински страж срещу настъплението на комунизма в Тихоокеанския регион. Руснаците вече бяха заграбили Курилските острови, не беше трудно да се отгатне какъв ще бъде следващият им ход… — Кисоко вдигна ръка и прибра няколко игриви косъмчета зад ухото си. — Класическият фашизъм на Хитлер и Мусолини беше мъртъв, но правителството на САЩ вече го възраждаше, макар и под нова форма… В онези години неофашистките идеи бяха изключително популярни… — ръката й предупредително се вдигна. — Колелото на историята продължава да се върти и днес отново наблюдаваме как фашизмът надига глава — този път под формата на религиозен фанатизъм и етническа нетърпимост…
Стана и приглади полата на костюмчето си. Слънцето потъна зад хоризонта, нощта бързо влизаше в правата си.
— Позволихме на Майкъл Леонфорте да изиграе всичките си козове, просто защото не знаехме откъде ще дойде опасността. Такава беше Божията воля, последиците можеха да бъдат ужасни. Но те винаги са ужасни, когато тъмните сили се развихрят…
Мина покрай него, душата му беше докосната от блестящия сноп на психиката й. Никълъс изпита чувството, че потъва в ледено подводно течение, Бог знае откъде изскочило в спокойните и топли води на детски басейн…
— Кисоко-сан… — тихо промълви той.
— Да?
Тя спря и се обърна, но пред очите й моментално се спусна воал, с чиято помощ прикри чувствата си.
— Не ми казваш всичко, което е свързано с Майкъл Леонфорте…
Някъде сред храсталаците пропя кос. Кисоко бавно нахлузи тънките ръкавици от бяла материя, изведнъж заприлича на хирург пред трудна операция.
— Имаш право — кимна тя. — Някога, преди много години, дядото на Майкъл инвестира малка сума пари в ордена. След смъртта му в сметката ни постъпиха още пари, вече значително повече… Старият Чезаре имаше големи амбиции за бъдещето на Майкъл и искаше да му помогне…
— Но той стана богат от контрабандата с наркотици в Лаос, едва ли се е нуждаел от парите на ордена — изтъкна Никълъс.
— Но се нуждаеше от нашето влияние — поклати глава Кисоко. — И го получаваше, без дори да знае за какво отиват завещаните от дядо му пари… Те му помогнаха особено много в армията, още преди да стане дезертьор и да се заеме с престъпна дейност… Как мислиш, би ли успял да заблуждава командирите си толкова дълго време, без да си получи заслуженото? Благодарение на парите на Чезаре, той си осигури такива връзки и влияние, които винаги го държаха една крачка пред военните следователи… — очите й напуснаха лицето му и се зареяха към градината. — Сега вече разбираш, че орденът е имал всички основания да се стреми към неутрализирането на Майкъл…
— Но това означава, че Светата майка…
— Точно така — кимна Кисоко. — Тя беше длъжна да организира отстраняването на собствения си брат.
Къщата зад гърба им се издигаше с мрачна величественост, пуста и кънтяща като катедрала.
— Положението беше много трудно, тъй като Мери-Роуз имаше… хм… доста специални отношения с Майкъл. Ти без съмнение си ги усетил… Дойде тук просто за да направи последен опит да го спаси… Въпреки че дълбоко в душата си е знаела какъв ще бъде резултатът. — На лицето й се появи тъжна усмивка. — Надеждата винаги умира последна, нали? В нея се съдържат болката и радостта от живота…
— Господи, колко ми липсваше! — въздъхна Маргарет и се притисна до Кроукър.
Той я целуна по бузата и обви ръце около кръста й. Искаше му се да я сграбчи в прегръдките си и да стори това, за което дълго време беше мечтал. Възпираше го единствено, обстановката. Около тях се издигаха високите бели стени на манастира „Свещеното сърце на Дева Мария“, блестящи на светлината на слънцето. Сред листата на дърветата пърхаха птички, лениви пчели тихо жужаха над розовите храсти.
— Франси винаги е обичала да идва тук — въздъхна Маргарет. — Особено когато беше болна, а нещата между Тони и мен се влошиха…
Замълчаха, всеки беше доволен от присъствието на другия. По време на полета от Форт Лодърдейл имаха достатъчно време да споделят преживяното, да се уверят във взаимните си чувства. А Маргарет получи възможност да обмисли и непосредствено предстоящите действия. Много й се искаше да си възвърне компанията, дори с цената на тежък съдебен процес. Чезаре беше в затвора, очакваше го съд по обвинение в контрабанда на оръжие и наркотици. Главен свидетел на обвинението беше лейтенант Майло, а Веспър получи повишение и стана ръководител на собствена антитерористична група, изпълняваща заповедите единствено на директора на отдела Сполдинг Гън. Именно тя свърза Маргарет с един от заместник-главните прокурори, работещ в Арбитражния съд. Той хранеше големи надежди, че изкупуването на компанията й от Чезаре ще бъде обявено за невалидно поради процедурни нарушения. А самият Чезаре изпадна в дълбока психическа депресия и вече не представляваше заплаха, за никого. Най-решителната стъпка на Маргарет беше свързана с бизнеса на Доминик. Твърдо решила да излезе от него, тя предаде ръководството на клана Голдони в ръцете на тричленен съвет, съставен от най-верните на фамилията босове. Тези мъже не бяха свикнали да се консултират с никого, но даваха явни признаци на разбиране и очевидно щяха да се приспособят към новите условия на играта.
Читать дальше