Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

— Живея тук наблизо — промърмори той. — А ти?

— Аз съм от Озоун парк — отвърна Джаки. — Но след няколко седмици ще се преместя в „Дева Мария“.

— Ще ставаш монахиня? — ококори се той.

— Толкова ли е странно?

— О, Господи! — сломено въздъхна той. — Защо се запознахме толкова късно?

Госпожа Паля се завърна с чаша вода. Пол я погълна на един дъх, а Джаки плати сметката си.

— Радвам се, че се запознахме — подхвърли тя. Направи огромно усилие да сдържи смеха си, видяла как младежът за малко не се задави.

Неволно се запита защо му направи такова силно впечатление. Той не беше сродна душа, не я привличаше като Майкъл. Двамата с Майкъл бяха на една и съща емоционална вълна, това едва ли можеше да бъде постигнато с друг човек.

Но към Пол изпита нещо по-различно. Никога не беше имала приятел, дори на среща не беше ходила. Момчетата я отегчаваха с потните си ръце и бавни мозъци. Докато мозъкът на Майкъл беше бърз и непредвидим, именно затова го обичаше. Може би по тази причина не направи опит да го спре, когато тръгна да търси убийците на дядо им. Не одобряваше жаждата му за мъст, но можеше да я разбере. Ницше пишеше, че най-голямата опасност за човек идва от собственото му състрадание.

На това, макар и по свой начин, я учеше и Бърнис. Стойността на личността е въпрос на фанатизъм. Защото състраданието в крайна сметка се беше оказало недостатъчно за защитата на „Свещеното сърце на Дева Мария“ и Бог беше показал друг път на Дона ди Пиаве и нейните бойци в монашески одежди. Те бяха взели мечовете на падналите воини и с тях бяха победили врага. След което Бог им беше показал трети път: това, което Бърнис наричаше „дипломацията на фанатизма“. „Наш, особен вид фанатизъм, уточни тя. В онези времена са имали нужда от фанатизъм, за да се издигнат над своето традиционно битие, да разкъсат оковите му. Но Бог е дарил Дона ди Пиаве с прозрението, че фанатизмът е опасен и лесно може да скрие фактите от очите на вярващите.“

А когато „Свещеното сърце на Дева Мария“ е било успешно защитено от агресорите, Бог изтръгнал окървавения меч от ръцете на Дона ди Пиаве и й забранил повече да се докосва до него. Ослепил я за тридесетина секунди, само за да й покаже опасния път, по който никога не трябва да поема. Фанатиците са слепи за истината, защото могат да виждат само тази истина, на която са заложили живота и вярата си.

В светлината на всичко това Джаки не се учудваше, че след отстраняването на убийците Майкъл се беше превърнал в нещо като герой. От друга страна обаче си даваше сметка, че той едва ли ще търпи дълго своята известност в света на престъпниците, които ненавиждаше. Дълбоко в душата си усети, че рано или късно Майкъл ще се махне оттук, ще замине някъде надалеч…

Макар и по друг начин, Пол също й се стори различен. За своя огромна изненада Джаки откри, че се спира на тротоара пред пекарната на госпожа Паля и го чака да излезе. Когато това стана, той беше не по-малко смаян от нея. Занесе й торбите до манастира и остана да чака пред желязната врата, докато тя предаваше хляба в кухнята.

Започнаха да се разхождат в здрача на отминаващия ден. Фаровете на колите ги заливаха със златиста светлина. Уличните лампи светеха по друг начин — разсеяно и някак мътно.

Разговорът им течеше разпокъсано, с дълги паузи, темите бяха общи и незначителни. Джаки нямаше желание да му разкрива душата си, както беше направила пред Майкъл. Отношенията с брат й бяха святи, дори с Бърнис се държеше по-сдържано и по-различно… Желанието да бъде с Пол приличаше на остър глад, на присвиване в стомаха. За пръв път в живота си изпитваше подобно чувство, но все пак беше достатъчно благоразумна да разбере, че задоволяването на този глад би било глупаво. Защото само след няколко седмици щеше да се затвори зад високите стени на „Дева Мария“, далеч от света на Майкъл и Пол. Вече беше дала обет на Ордена и чувствата й към Пол само можеха да засилят решимостта й.

Но въпреки това го искаше. Глупаво, пропито от егоизъм чувство. В момента той е неотразимо привлечен от нея, но с времето това чувство ще отмине. Затова е глупаво и себично да търси нещо повече от тази невинна разходка, да изследва причините за острото чувство на глад, което дълбаеше стомаха й. Дори нещо повече — подобно поведение би било жестоко. Но нали вече го предупреди за бъдещите си планове? Да, стори го. Въпреки това обаче той държеше ръката й, а в очите му проблясваше такова желание, че коленете на Джаки започнаха да омекват.