Ерик Лустбадер: Двойникът на нинджата (Част II)

При Чезаре нещата бяха далеч по-прости. Той беше страшилище за целия квартал, но Джаки не се страхуваше от него. Често й крещеше, но тя беше убедена, че го прави от страх и гняв. Просто защото усещаше, че душата му е разтворена книга за нея. А чувствата му съвсем не бяха трудни за разгадаване: Чезаре обожаваше мама, докато по отношение на баща им чувствата му бяха така раздвоени, че го изправяха пред прага на лудостта. По характерен начин той не обръщаше никакво внимание на очевидните провали на майка им — прекалената й пасивност, маската на постоянното страдание, превърнала се в неразделна част от нейното съществувание. Убедена, че крепи на плещите си цялото семейство, на практика тя правеше точно обратното. Децата й рискуваха да възприемат собствената й пасивност, или обратното — да станат агресивни насилници като Чезаре.

Ех, ако Джони не беше ги напуснал заради низките си страсти, често въздъхваше Джаки. Дълбоко в себе си тя беше убедена, че нехранимайкото Джони Леонфорте е напуснал семейството си заради друга жена — по-млада и по-привлекателна от мама. И сега безгрижно си живее с нея някъде из тропиците. Как другояче да обясни унизителната му постъпка? Как да се тълкува фактът, че дядо Чезаре дори дума не проронва за него? Сякаш Джони Леонфорте никога не е съществувал на този свят… Ако дядо Чезаре е знаел срамната тайна на сина си, тя е била заключена дълбоко в душата му.

Ами мама? Дали има представа какво е станало с мъжа й, жив ли е, мъртъв ли е? Джаки често си задаваше този въпрос. Веднъж завари мама да плаче на широкото брачно легло и си даде сметка, че отговорът му няма да е лесен…

Това стана около година преди постъпването й в манастира „Свещеното сърце на Дева Мария“. Стресната от появата на Джаки, мама набързо мушна нещо под смачканата възглавница и започна да трие очите си. Решила, че това е някаква игра, Джаки изтича към леглото и измъкна смачканото писмо.

— Не! — изкрещя мама. В гласа й прозвуча такъв гняв, че момичето мълчаливо й позволи да вземе писмото. Червените набръчкани ръце на мама нервно го смачкаха на топка.

— От кого е това писмо, мамо? — попита Джаки.

— Не мога да ти кажа — отвърна мама и на лицето й се изписа онова силно безпокойство, което до този момент момичето беше откривало единствено в романите.

Подчинявайки се на детински импулс и прозорливост, Джаки тръсна глава:

— Знам от кого е — от Джони!

Моментално осъзна колко абсурдно прозвучаха думите й. Ако все още е жив, Джони Леонфорте без съмнение се припича на някой плаж в компанията на разкошна блондинка с едри гърди и…

Прозрението я връхлетя с главозамайваща сила.

— Наистина е от Джони! — извика тя.

— Бих искала да го наричаш татко — промълви мама и в очите й се появиха сълзи.

Разтърсена от непонятен ужас, Джаки се отпусна на колене и уви ръце около раменете й.

— Моето малко момиченце! — разплака се мама. — Виждаш толкова много неща, знаеш толкова много! — Главата й горчиво се поклати. — Това е несправедливо! Ти си единствената ми надежда на този свят!

Джаки долепи глава до нейната и тихо попита:

— Жив ли е Джони?

— Искам да ми се закълнеш, Джаки! — погледна я с разширени от болка очи мама. — Искам да се закълнеш в Бога и Дева Мария, че няма да кажеш на никого!

— Но защо, мамо?

— Закълни се!

Усетила с нова сила стоманената воля на майка си, Джаки се подчини. Дори не успя да се учуди откъде се е появила тази воля…

— Жив е — промълви мама, а Джаки вдигна ръка и избърса сълзите от скулите й. — Не, миличка, остави ги. За мен е полезно да си поплача… Твърде дълго сдържам чувствата си, а това е вредно… Питай дядо си, ако не вярваш…

— Той знае, че Джони е жив, така ли?

— Той знае всичко — кимна мама. — Всичко до последната подробност. Но никога не го карай да признае това. По-скоро би си прерязал гърлото. Ще побеснее, ако разбере, че съм ти казала…

— Но какво е станало? — стисна месестото й рамо Джаки. — Къде е Джони?

— Не зная — отвърна мама и съкрушено сведе глава. — Доскоро писмата му идваха от Япония, но напоследък на пликовете има американски печат… От тукашни градове, пръснати из цялата страна… Аз обаче мисля, че той не е там…

— Ще се върне ли?

— Не зная — прошепна мама.

— Защо ни е напуснал, мамо? — попита Джаки и разтърси раменете й. — Защо?

Тялото на мама се клатеше като парцалена кукла.

— Мамо! — изкрещя Джаки и по-възрастната жена подскочи, сякаш улучена от светкавица.