Ерик Лустбадер: Двойникът на нинджата (Част II)

— Той… Баща ти участва във войната, знаеш… След нея остана в Япония… — Тялото на мама се разтърси от ридания, но този път Джаки нямаше желание да я утешава. Имаше чувството, че стои в коритото на отдавна пресъхнал поток и очаква водните талази на далечната планинска буря всеки момент да я връхлетят. — Опита се да направи нещо… Някакъв бизнес. Не ме питай какъв, защото никога не съм била информирана… Важен бизнес, който, по думите на дядо ти, щял да позлати цялата фамилия Леонфорте…

— И какво стана? — нетърпеливо попита Джаки, за която тези обяснения не означаваха нищо.

— Не зная — въздъхна майка й. — Нещата се развили по друг начин, някой излязъл по-умен… Във всеки случай нещастието било толкова голямо, че дядо ти още не може да се съвземе… Нито пък останалите членове на фамилията.

Значи в клюките и слуховете е имало известна доза истина, съобрази Джаки.

— Но какво значение има това? — попита тя. — Защо Джони не е тук, когато се нуждаем от него?

Главата на мама се повдигна, погледът на зачервените й очи беше пуст. Направи опит да се усмихне, ръката й погали блестящите коси на Джаки:

— Толкова си красива! Напомняш ми за…

— Мамо!

— Мога само да ти кажа, че такова беше желанието на дядо ти…

— Дядото е прогонил за цял живот, така ли?

— За цял живот? — повтори мама и в погледа й се появи недоумение. — Не зная… Това е бизнес, в който нямам право да се бъркам. Приех го и толкоз. Ти трябва да сториш същото.

Мама изгори писмото, без да позволи на Джаки да го прочете, и веднага се почувства по-добре. Залови се с къщната работа спокойно, сякаш нищо не беше се случило. А вечерта посрещна дядо с такава сърдечност, че Джаки замръзна от учудване.

— По дяволите, кога ще се върне татко? — изръмжа Чезаре и ядно натисна педала. Караше Джаки обратно в „Дева Мария“ след погребението на дядо Чезаре. — Ако беше тук, изобщо нямаше да правя разни сделки с чичо Алфонс!

Безкрайно изненадана от доверието му, Джаки допусна глупостта да му каже истината.

— Джони никога няма да се върне — рече. — Трябва да се примириш, че ни е напуснал окончателно. Теб и мен, мама и Майк… Просто си е тръгнал. Защо му е да се връща сега?

А Чезаре замахна и й удари оглушителна плесница.

По-късно си даде сметка, че той не е имал друг избор. В неговия черно-бял свят Джони не беше само баща, а глава на семейството, върховен идол. Да не говорим за ролята на всепризнат дон, под чието командване са много хора и пари.

Останалият път до Астория изминаха в мълчание. Бузата на Джаки пламтеше. Чувстваше именно топлината, а не болката. Когато колата спря пред портала на „Дева Мария“, тя беше толкова унижена и обидена, че забрави за християнския обичай му ду подложи другата си буза, да прости и забрави. Ако можеше да я види отнякъде, Бърнис положително би се срамувала от нея.

По-късно обаче разбра, че е получила добър урок. Истината, като всички неща в живота, също си има точно определено място. Тя не може да се подмята насам-натам, просто защото има моменти, в които причинява не по-малко болка и страдания от наглата лъжа.

Спрял до отворената врата на колата си, Чезаре се обърна и подхвърли:

— За последен път идваш тук, в „Дева Мария“!

— Какво?! — смаяно се извърна Джаки.

— Докарах те само заради мама!

Джаки поклати глава, сякаш не можеше да повярва на ушите си.

— Какво говориш?

— Да не си глуха! — тросна се Чезаре. — „Дева Мария“ е територия на Голдони!

— Че какво от това?

Търпението му се изчерпа.

— Ние мразим шибаните Голдони, забрави ли? — ревна той и Джаки уплашено се сви.

— Аз нямам нищо общо с тъпите ти вендети! — окопити се бързо тя. Сърцето й блъскаше с такава сила, че се уплаши да не се пукне. — Това е манастир ! Божие място!

— Може и да е така, но то принадлежи на Голдони! — на лицето на Чезаре се изписа задоволството на човек, който знае повече от събеседника си. — Хвърлили са тук купища пари. Този манастир отдавна нямаше да го има, ако не бяха мангизите на Голдони!

— Дръж си езика! — сряза го Джаки. — Това е свято място!

Той й отправи продължителен поглед, после тежко въздъхна:

— Ти май наистина си вярваш, а?

— Да, точно така!

Тялото му стремително се приведе напред:

— В жилите ти обаче тече кръвта на Леонфорте, да те вземат мътните!

— Зад стените на „Дева Мария“ това няма значение — поклати глава Джаки. — И именно затова искам да съм тук!

— Мамка им на тези монахини! — отчаяно изпъшка Чезаре, вдигна ръце и те щръкнаха над отворения покрив на колата. — Забрави ги за момент и се опитай да използваш главата си! Голдони никога няма да забравят коя си!