Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

Понечи да се втурне напред, но тръбите, помръдващи като пипалата на Медуза, вече бяха изпълнили пространството пред краката му. Обърна се с намерението да се върне обратно, но втора купчина тръби с грохот пресече пътя му, принуждавайки го да отскочи до купчина торби с цимент и да се притисне в тях. Сграбчи няколко и ги хвърли настрана, опитвайки се да направи малка ниша за тялото си. Напъха се вътре и остана напълно неподвижен. Усети ускореното си дишане и напрегнатия ритъм на сърцето си, стана му горещо. Тръбите обаче го намериха и тук, трупаха се една върху друга и заплашваха да го смажат. Огледа се за нещо, с което би могъл да попречи на движението им, но не забеляза нищо подходящо за целта.

От лавината втвърдена пластмаса изскочи къса, подобна на оръдие тръба и рязко го удари в рамото. Той отскочи назад, ръцете му панически грабваха тежките чували и ги хвърляха напред. Това имаше известен ефект и тръбите забавиха своето настъпление. Но той знаеше, че скоро ще опре гръб в мрежестата стена на клетката и отстъплението му ще свърши…

В тясното пространство не можеше да използва дори револвера си. Беше принуден да го прибере обратно в кобура, прикрепен към колана на гърба му, а след това да използва двете си ръце, за да отмества чувалите по пътя си към стената.

Най-накрая стигна до нея. Мрежата беше гъста, промушването между железните пръчки беше немислимо. Обърна се и видя, че втората купчина тръби се приближава с неумолима бързина и заплашва да го прикове към решетката завинаги. Спря на сантиметри от лицето му. Улф вдигна ръце и направи опит да отмести тръбите най-отгоре, но те се оказаха безнадеждно преплетени.

После усети топлината. Отначало беше далечна и дори приятна, като от тлееща жарава… Но в следващия миг пред очите му лумна ярък огън, сякаш някой беше отворил вратичката на огромна пещ. Вдигна глава и с ужас видя как тръбата над него започва да се топи. Пресвети Боже, помисли си той. Сума е решил да ме овъгли като Кати и Аркильо!

До слуха му достигна рязко пропукване, после от тръбите в краката му лумнаха пламъци. Огънят бързо се разпространяваше, след броени секунди около тялото му бушуваше истински пожар. Пипалата на Медуза оживяха, сред пламъците смътно се очертаваше черна сянка… Това трябва да е Сума, привел в действие огромната си психическа енергия…

Едва сега Улф разбра, че Шика му беше казала истината за „Черният кинжал“. Естествено това нямаше да му помогне, тъй като само след броени секунди ще се превърне в неузнаваем труп…

Лишен от възможността да се движи, той започна да се концентрира. Може би, сигурен в победата си, Сума най-сетне ще престане да му се изплъзва. Чувстваше потрепването на въздуха, раздвижен от концентричните кръгове на психическата му енергия. Той беше там, някъде в средата, откъдето изпращаше отровата си… Улф възседна тези кръгове и усети как тласъците на собствената му психика го доближават до врага…

Пожарът бушуваше с пълна сила, тръбите изпускаха гъсти облаци мазен дим, които започнаха да се напластяват в дробовете му. Имаше всички шансове да умре от задушаване, още преди да е изгорял жив…

Концентрира душевните си сили до крайност, в кадифения мрак бавно се очерта червеникаво сияние. Вече беше сигурен, че е засякъл местоположението на Сума. Плъзна ръка зад гърба си и измъкна револвера. Поколеба се за миг, тъй като не беше сигурен дали куршумът няма да рикошира в някоя от тръбите и да пръсне собствената му глава. Беше убеден, че знае точното място на Сума, но без оръжие не можеше да стори нищо.

Дишаше на пресекулки, от тялото му се лееше пот. Горещият въздух изгаряше вътрешността на устата му, от очите му рукнаха сълзи. Огънят лакомо поглъщаше кислорода от въздуха, концентрацията на въглероден двуокис бързо нарастваше и скоро щеше да го задуши. В дробовете му проникна лютив дим, той неволно се закашля.

Затъкна револвера в колана и размаха ръце. Пръстите му напипаха електрическите кабели, прикрепени към желязната мрежа. Обърна гръб на огъня, стисна кабелите с две ръце и рязко ги дръпна. Успял да ги откъсне от стената, Улф ги прегъна на две и натика далечния им край в огъня. Изолационната обвивка бързо се стопи и пред очите му проблеснаха голи жици. Той продължи започнатото — все повече метри оголен кабел потъваха в димящите пред краката му тръби. Огънят бързо го приближаваше, скоро беше принуден да се притисне до желязната мрежа и да спусне ръкавите на якето си.