Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

— Искам да ме изслушаш внимателно, Южи-сан — въздъхна той. — Макар да имам доста висок пост в ръководството на „Черният кинжал“, аз все пак не зная всичко за нейната структура и цели. Но спокойно можеш да ми повярваш, като ти казвам, че тя е пуснала пипалата си във всички слоеве на японското общество. Съдейки по информацията за Оракула, до която са се добрали, стигам до извода, че имат свой човек в научноизследователския институт на твоята компания. И това е още един повод да се присъединиш към мен. Само ако си вътре в организацията, ти ще бъдеш в състояние да следиш и контролираш проникването й в „Шиан Когаку“…

— Всичко това е вярно — кимна Южи. — Но аз не мога да им позволя достъп до Оракула!

— Разбира се, че няма да им го позволиш. Но ще можеш да контролираш нещата само ако си един от тях!

Южи потъна в дълбоко мълчание. Остана така в продължение на няколко безкрайни минути, после направи знак на едно от момичетата зад преградата и въздъхна:

— Животът е толкова сложен, а аз се нуждая от простота и нищо повече!…

Момичето пристъпи към масичката и напълни чашките им с горещо саке. Изпиха го в пълно мълчание, но Вакаре имаше чувството, че във въздуха е надвиснала буря.

— Май не ми предлагаш голям избор! — промълви най-сетне Южи.

— Да вдигнем тост! — светна лицето на Вакаре. Много обичаше Южи, дълбоко в сърцето си знаеше, че приема предложението на Минако не само от „гири“ а и от болезненото желание да стане още по-близък с нейния син. — Да пием за бъдещето на „Черният кинжал“!

— За промяната! — тихо промълви Южи и леко чукна чашката на приятеля си.

Очите на Улф пареха и той неволно ги разтърка с палци. Господи, в каква лудница се забърках?

Шика караше много бързо, сменяше платната с такава увереност, сякаш знаеше какво точно си мислят шофьорите около тях. Небето беше оловносиво, облаците бавно се разкъсваха и неохотно отстъпваха пред първите лъчи на зората. Скоро слънцето изгря и позлати короните на дърветата.

Ясно усещаше огромната мощност на колата. Беше убеден, че моторът е специална изработка, снабден с допълнителни турбокомпресори и изобилие от конски сили.

— Виж какво, Улф — обади се Шика. — Зная, че не ми вярваш, но много ми се иска нашият съюз да бъде ефективен… Затова ще ти предложа малко предварителна информация — разбира се, от моя гледна точка…

— Давай.

— Ти ни мразиш, защото постепенно завладяваме родината ти, но действителното състояние на нещата е точно обратното. Америка е отговорна за нова Япония. Вие ни създадохте такива, каквито сме днес, вие ни поощрявахте и финансирахте. А сега не можете да се примирите с допуснатата грешка. Защото докато ние вървяхме напред, вие затъвахте в стагнация.

Нашите успехи ви плашат, вие ни завиждате, но въпреки това не правите нищо, за да ни се противопоставите. Предпочитате да ни поучавате и да твърдите, че нашите постижения се дължат единствено на вашите пари и са за ваша сметка. Това е нечестно! Ние никого не караме насила да купува нашите коли, компютри и електроника. Американците не са глупаци. Те избират нашата продукция в условията на най-конкурентния пазар на света. И я предпочитат, защото е по-модерна и по-надеждна от вашата…

Корветът се стрелна покрай тежък влекач с шестнадесет колела, шофьорът му ядосано натисна сирената. Кабината на чудовището се стопи в огледалцето с такава бързина, сякаш то изобщо не се движеше.

— Вие открихте транзистора, но пропуснахте да оцените перспективите пред пазара за портативни радиоприемници и касетофони. Запълнихме го ние и спечелихме милиарди. Вие открихте и микрочиповете, но ние ги усъвършенствахме до такава степен, че само след година вие започнахте да ги купувате от нас. Вашите компютърни компании се управляват толкова зле, че ние практически започнахме да ги изкупуваме, за да ги научим на маркетинг и бездефектна продукция. В резултат на всичко това вие ни завиждате и ни мразите…

— Напълно основателно според много хора — отбеляза Улф.

Шика задмина още един голям камион и поклати глава:

— Сигурно ме мислиш за арогантна, но трябва да си дадеш сметка, че бъдещето на Америка е много по-мрачно от близкото минало… Да ти дам ли само един пример? Откривателят на роботите е Джоузеф Енгълбъргър, американски гражданин, сигурно не си чувал за него… По всяка вероятност името му е познато на един от десет хиляди твои сънародници. Тук той потъна в забвение, но ние го превърнахме в идол. Дадохме му възможност за работа, усъвършенствахме изобретението му и го направихме толкова ефективно, че създадената с помощта на роботи продукция на практика е лишена от каквито и да било дефекти.