Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

Харисън въздъхна и поклати глава.

— В момента мога да кажа с абсолютна сигурност само две неща: той е мъртъв и тялото му не е нормално!

— Имаш предвид румените му бузи, така ли? — попита Улф.

— Юкио Мишима е написал следното — намеси се Шика: — „Дори мъртъв, човек трябва да прилича на вишневия цвят“… Искал е да каже, че смъртта отнема живота, но не бива да отнема съвършенството на външния вид, на мъжествеността… Ружът по бузите на мъртвеца е част от този ритуал.

— Значи смъртта на Моравия е била предсказана.

— Точно така.

Улф проговори едва когато излязоха на стълбите пред парадния вход:

— Добре, наистина ми показа как е бил убит Моравия. Но защо е бил убит?

Това беше част от проверката. От Шипли той вече знаеше отговора на този въпрос: Моравия е бил шпионин, когото са разкрили. Сега искаше да чуе версията на Шика.

— Лорънс е бил обект на един особен експеримент — отвърна тя. — Бил е свързан с… е, нека го наречем биокомпютър, наречен Оракул. Този Оракул твърди, че може да променя клетъчния състав на ДНК, а Моравия трябваше да бъде доказателството…

Улф я гледаше и мълчеше. Кой лъже — Шика или Шипли, запита се той. Може би и двамата.

— И какво е станало?

— Не знам. В методологията на Оракула очевидно има някакъв недостатък. Процесът на подмладяване е предизвикал светкавично разпространяващи се карциноми. Моравия е бил убит, за да не разкрие тази тайна.

— А защо не са изгорили трупа му? — попита Улф. — Това би направило аутопсията невъзможна.

— Трябва да вникнеш в начина на мислене на хората от „Тошин Куро Косай“ — поклати глава Шика. — Вече ти казах — изгарянето е недостойна смърт…

— Значи Моравия е бил ценен в очите на някой от „Черният кинжал“…

— Да. Беше близък с човек от вътрешния съвет…

Достатъчно близък, за да бъде шпионин, запита се Улф, а на глас каза:

— Е, хубаво… Ти каза, че Сума е изпратен да ме убие и ти вярвам. Имам достатъчно доказателства… Но ти самата защо си тук?

— За да те охранявам — отвърна Шика. — И да те отведа в Япония. Нужен си ни там, за да помогнеш в борбата срещу „Тошин Куро Косай“. До този момент те имаха спирачка — убеждението, че са обречени на измиране. Не можеха да се раждат бебета с тяхната дарба, тоест с променено ДНК. Но от години работят върху проблема и търсят изкуствен начин за осъществяването на тази промяна.

— За да могат да се възпроизвеждат…

— Точно така — кимна Шика. — И затова искат Оракула.

Не беше достатъчно. Макар че Южи беше далеч по-близък с Оракула от Хирото, той чувстваше, че е влудяващо далеч от истинския синхрон с него.

— Хайде още веднъж отначало! — промърмори на глас той, макар че беше сам.

— Отначало на какво? — попита с приятно модулирания си глас Оракула. Хирото твърдеше, че е женски, но Южи беше убеден в обратното.

— Това, което каза преди малко — търпеливо отвърна Южи. — Моля, повтори го.

— Опасността се крие в живота, а не в смъртта — каза Оракула.

— Какво означава това?

— Смисълът се съдържа в думите.

— Говориш безсмислици.

— Моят синтаксис е безупречен.

Южи замълча, погледна черния куб, изпусна въздуха през носа си и направи опит да се успокои. После стана и отиде да отвори стоманената врата на Хана.

— Не съм убеден, че постъпваме правилно — каза й той. — Отстъпвам пред желанието ти само защото ме притискаш и защото не съм стигнал доникъде!

— Разбирам — каза Хана с онзи тон, който Южи често улавяше у майка си.

Хана се изправи пред Оракула и дълго мълча. После на лицето й се появи усмивка.

— Очаквах нещо съвсем различно — рече. — Може би нещо от сорта на робота Роби от „Забранената планета“…

— Оракула не е робот — поклати глава Южи. — Поне не в традиционния смисъл…

— Той е нещо повече.

— Доста повече — съгласи се Южи. — Разочарована ли си от външния му вид?

— Не — отвърна тя, пристъпи напред и докосна с длан повърхността на куба. — Усещам топлината му, сякаш е човек… обърна се към Южи: — Как контактуваш с него?

— Хирото пише с ей тази светлинна писалка, а аз направо му говоря.

— А друг начин няма ли? — изненада го с въпроса си тя.

— Не те разбирам…

— Не ме устройва нито речта, нито клавиатурата — поясни Хана.

— Това означава, че сме в задънена улица — с нескрито облекчение въздъхна Южи.

Хана бавно заобиколи машината, очите й се спряха на част от допълнителното оборудване и сърцето на Южи пропусна един такт. Тя се приведе над снопче фини оптични влакна, свързани с мощните компютърни чипове от галиев арсенид. Цялата схема беше голяма колкото нокът, а очите на Хана изследваха далечните краища на оптичните влакна, събрани в плътен сноп. Южи затаи дъх, докато пръстът й внимателно опипваше връзките.