Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

Хам изключи мотора и излезе на носа да пусне котвата. Марион вървеше по петите му, от тялото й се излъчваше приятна и чиста цитрусова миризма.

— Вероятно и вие мислите, че жената трябва да си знае мястото и да не си дава мнението, без да я питат — като повечето военни… — промърмори тя.

— Ако ме мислехте за такъв, едва ли щяхте да приемете поканата ми за вечеря — обърна се да я изгледа Хам.

— Напротив, жена като мен никога не издържа на изкушението да поправи някоя от грешките на живота — поклати глава тя.

В следващия миг той я притегли към себе си и впи устни в нейните, през тялото му пробяга острата тръпка на възбудата.

Обвиваше ги мрак, лекото поклащане на яхтата и хладният бриз, който ги намери в близост до вратата на командната рубка, някак компенсираха горещите — вълни на желанието, заливащи ги като могъща приливна вълна.

По гладката кожа на голите й бедра проблесна сияние, той видя как изпъкналите капачки на коленете и опират в извитите предпазни тръби на каютата. Протегна ръце и Хам видя очертанията на раменете и бицепсите й. Докосна ги с пръсти, после ги стисна. Не откри дори следа от обичайната за жените мекота.

— Ела по-близо — прошепна тя. — Вече съм прекалено гореща…

Той я стисна в прегръдката си, тазът й се повдигна и се залепи в неговия. Устните му покриха нейните, ръцете му нежно погалиха възбудено щръкналите зърна на гърдите й. После тялото му бавно се плъзна надолу, езикът му докосна пламналата й женственост, в гърлото й заклокочи дълбок стои, тръпка разтърси цялото й наелектризирано тяло, ноктите и потънаха в косата му. От своя страна Хам изпита такава остра възбуда, че изведнъж му стана трудно да диша. Ръцете му обгърнаха таза й, повдигнаха я нагоре и я притиснаха в предпазните перила. Заби зъби в шията й едновременно с яростното си проникване. Смътно усети плъзгането на пръстите й към долната част на гърба си, гъделът на екстаза го връхлетя с нова сила, долната част на тялото му започна да работи с могъщи тласъци. Марион се отблъсна от пода, краката й се увиха около кръста му, цялото й тяло се разтърси от вълните на насладата.

Пред замъгленото му съзнание изведнъж се появи сцената, в която майка му се съвкупяваше с асистента на баща му. Ясно виждаше как той прониква в нея навсякъде, където това беше възможно, как я употребява по начина, по който мъжете в Сайгон го правеха с платените си партньорки — грубо, властно, с мръсна наслада… На лицето й беше застинало сладострастно изражение, от тялото й се излъчваше онази сладникава миризма, която, заедно с вонята на тиня и кал, Хам щеше да усети години по-късно сред миазмите на Сайгон…

Един цял живот пробяга през съзнанието му между два удара на сърцето. В момента, в който остави слушалката след като разказа на баща си за видяното, той беше сигурен, че повече няма да види майка си, че когато се прибере у дома за великденските празници от нея отдавна няма да има дори следа… Дали някога ще се случи същото и с младата Тифани, сегашната съпруга на баща му?

— Хам… — дрезгавият шепот на Марион прогони виденията, той тръсна глава и с благодарност се завърна в действителността. — Сънувал ли си някога истински грях?

— Грях ли? — лениво се учуди той. — Зависи какво разбираш под грях…

— Грях е всичко, което искаш да направиш, но те е страх — отвърна тя и лизна потта от рамото му. — Аз непрекъснато сънувам грехове…

— Значи имаш богато въображение.

— Защо всичко, което искам, се оказва грях?

— Наистина ли е така?

— Да — прошепна тя и тялото й започна да се увива около него.

А Хам отново се възбуди и дори нямаше време да се учуди на този факт.

— Има някой друг, напълно непознат — промълви Южи. — Някой, който ще убие и двама ви, Вакаре-сан… Така твърди Хана.

— Мен ме интересува другото й твърдение — въздъхна Шото Вакаре. — Онова, според което вижда теб и Нишитцу вкопчени в смъртен бой…

Вакаре не желаеше да навлиза в спор, който би накарал Южи да се замисли за източници извън техния затворен свят. Тревожеше се и от мрачните предсказания на Хана. Желанието на Джейсън Йошида да унищожи Нишитцу беше напълно разбираемо и именно заради него Вакаре беше приел да се включи в екипа му. Но негов дълг беше да държи приятеля си Южи по-далеч от фронтовата линия, за този дълг той не говореше с никого, включително и с Йошида.

— Просто ти предавам какво каза Хана — промълви Южи.

Седяха на удобните плюшени седалки в тъмносиньото БМВ на Южи, всеки от тях току-що приключил с дълъг и тежък работен ден. Бавно се промъкваха по улиците на Гинза, сияещи под светлината на разноцветните реклами. Южи с удоволствие спря поглед на последния рекламен плакат на своята компания, който представляваше огромно светещо пано, високо колкото дванадесететажна сграда, пулсиращо в зелено и синьо, жълто и алено, а в средата му грееше вечният девиз: