Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

Възможно ли е човек да стане непредпазлив благодарение на страха? Южи нямаше отговор на този въпрос, единственото му желание беше да потъне в нея. Смъкна късата поличка, взе червеното найлоново въже от пода и започна да го увива около тялото й. Голата плът заприлича на странно оцветена скулптура. Започна да стяга въжето, ръцете й стискаха металния стол, задните й части се отделиха от татамито.

От устата й се изтръгна дрезгав стон, вече наистина можеше да движи единствено гърдите си. Кожата й заблестя от пот.

Южи беше толкова възбуден, че му беше трудно да се движи. Надвеси се над опакованото тяло на Евън, мускулите на гърба му набъбнаха, напрежението в душата му пееше непозната ария. Усещаше аромата на тялото й, бавно разтваряше листенцата на буйната и женственост, окъпани в росата на желанието.

Проникна в нея с приятна лекота, бедрата й потръпнаха, коремът видимо се стегна. Обзе го чувство на триумф, главата му пламна.

Заедно с нарастването на удоволствието в съзнанието му се появиха странни видения. Видя се като кукла с маска на клоун върху лицето, конците дърпаше Нишитцу. Напрегна взор и разбра, че конците всъщност пронизват пръстите на Нишитцу и на практика ги дърпа някой друг… Някой, чиято фигура тъмнее неясно зад него. Кой ли е той?

Южи простена и отпусна тялото си върху щедрата женска плът. Страстта бушуваше в него, пред очите му се появиха пръски бяла пяна, зъбите му потънаха дълбоко в рамото на Евън. Соленият вкус на потта се примеси с горчиво-сладникавия аромат на кръвта.

Миговете на екстаза отминаха, остана му удоволствието да разхлаби найлоновото въже и да гледа как червените следи от него бавно напускат плътта й. Куклата Южи забави ритъма на танца върху конците, които дърпаше не Нишитцу, а… Да, сега вече ясно виждаше очертанията на тъмната фигура. Това беше Минако, собствената му майка…

Втренчи се в шоколадовите очи на Евън, кръвта му изстина, кожата му започна да настръхва.

— Какво става? — потръпна той.

— Не се страхувай.

— Не се страхувам — излъга той, но тя моментално го усети. — Имам някакви странни видения…

— Показвам ти света такъв, какъвто е в действителност.

Той се сви. Изпита чувството, че макар да стои напълно неподвижно, Евън е измъкнала нож и го е опряла в гърлото му.

— Ти си търсач на истината — погали бузата му тя. — И аз ти вдъхнах дарбата да я разпознаваш. Дълги години наред майка ти е тази, която манипулира живота ти…

— Притежаваш дарбата на Хана — промълви сякаш на себе си той. — Но въпреки това нямам причини да ти вярвам. Ти умишлено вкара виденията в главата ми. Но няма гаранции, че те са истински. — Тялото му рязко се надигна и зае седнало положение: — Всъщност всичко това е организирано предварително — Вакаре ме напива и ме води тук, след което изчезва… Поемаш ме ти и започваш да ми внушаваш разни лъжи… Мисля, че това е част от плана на Нишитцу да ме подчини.

— Ще се убедиш, че съм ти показала истината едва след като виденията ти започнат да се сбъдват — усмихна се Евън. — Сега не мога да те убедя в нищо, моля те само едно — не забравяй това, което ти показах…

— Трябва да си вървя — надигна се Южи, изпитал силно притеснение от проявената не дискретност.

Но Евън очевидно изтълкува погрешно това притеснение, въздъхна и тъжно поклати глава:

— И ти си като всички останали… Вероятно вече разбираш защо съм сама, защо трябва да се крия тук… Кой би пожелал да остане с мен, след като разбере, че мога да се промъквам в мислите му?

Южи престана да се облича.

— Грешиш — поклати глава той. — Аз отлично зная какво е да бъдеш затворник. Моята природена сестра Хана е пленник на своята дарба — точно както ти си пленник на „Забранените мечти“… — взе ръката й и тихо добави: — Разбирам как се чувстваш…

Евън се отпусна на колене пред него, ръката й беше лека като перце.

— Трябва да те изкъпя — прошепна тя. — Нали имаш среща с Нишитцу-сан?

Дръпна завесата в дъното на стаята, зад нея се: разкри широка вана, издялана от камък. В продължение на четиридесет минути се занимава с тоалета му, а после, след като Южи вече беше облечен, бавно се завъртя около него. Очите й не пропускаха нищо, приличаше на старшина, който проверява опрятността на ротата си преди тържествен парад. Кимна в знак на одобрение, после отвори вратата и го поведе по дълъг, осветен от бронзови свещници коридор. Спряха пред преграда от оризова хартия, Евън протегна ръка и я отмести.