Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

— Уви, Хирото е мъртъв — въздъхна Нишитцу. — Открил, че майка ви принадлежи към „Тошин Куро Косай“. Несъмнено щял да сподели откритието си с вас, затова тя била принудена да го убие…

Главата на Южи рязко отскочи нагоре:

— Майка ми никога не би…

Нишитцу го прекъсна с кратък гърлен звук и подвижната преграда в дъното се плъзна встрани.

— Мамо!

Минако коленичи отвъд преградата, главата й беше сведена към гърдите.

— Прости ми, Южи-сан — промълви тя. — Не исках да убивам Хирото, но той не ми даде никакъв шанс. Искаше да ти разкаже всичко за мен… — главата й горчиво се разтърси, Южи усети как отчаянието сграбчва сърцето му. — Трябва да разбереш, че наистина нямах друг избор. Съдбата ти е в ръцете на Нишитцу-сан, Южи… Слушай внимателно това, което ще ти каже.

Някаква ръка се протегна и дръпна преградата, фигурата на Минако се стопи.

Южи понечи да стане, но жестът на Нишитцу го спря.

— Тя е в ръцете ни — тежко изрече домакинът. — Ние ще се грижим за нея — така, както винаги сме го правили. — Гласът му промени тона си и зазвуча успокоително: — Трябва да разберете, че майка ви е луда, Шиан-сан. Това се получава, когато „макура но хирума“ става прекалено натрапчива и умът вече не е в състояние да я контролира. — Побутна чашка със саке към Южи, няколко капки паднаха върху отрязания пръст на Хирото. — Ние можем да й помогнем. Всъщност никой друг не е в състояние да го стори… — ръката му махна по посока на пръста: — Вижте какво е направила… Това не може да бъде акт на разумно същество!

Очите на Нишитцу ослепително блестяха.

— В бъдещето, което ви показа Евън, вие не видяхте всичко. Там се крият и други неща… Един изключително умен човек манипулира както вас, така и мен. Подхранва омразата ни, подтиква ни към война, която никой не желае… Този човек е американец, името му е Торнбърг Конрад Трети. Запознал се е с майка ви в Камбоджа, там са създали съюза, който ни заплашва днес…

Южи стисна главата си с длани, имаше чувството, че стоманен обръч стяга гърдите му.

— Мога да ви съчувствам, Шиан-сан — промълви Нишитцу. — Защото сме в един и същи лабиринт… Ако ние с вас не открием пътя навън, този американец ще ни унищожи. Всички, без изключение!

Джейсън Йошида се спусна в подземния гараж, взе една от служебните коли на Хам и се насочи към хотел „Фор Сийзънс“, където му предстоеше среща с представител на групировка с интереси във военнопромишления комплекс.

Остави колата на хопа, даде му нарочно голям бакшиш и му каза да избере най-доброто място на паркинга. Всичко това направи, с цел да бъде запомнен. После прекоси хладното, елегантно мебелирано фоайе, излезе на терасата на кафенето и си поръча лек обяд. Справи се с него спокойно, в клоните над главата му цвъртяха врабчета. Отново даде прекалено щедър бакшиш в брой, после разказа на келнерката един от своите винаги свежи вицове.

Четиридесет минути след като се появи във фоайето, той стана и отиде до един от телефонните автомати край стената. Свърза се с таксиметрова компания и десет минути по-късно скочи в лимузината, появила се пред магазина за мъжко облекло на три пресечки от хотела. Малко по-рано незабелязано се измъкна през един от служебните изходи на огромната сграда. Накара шофьора да го остави в дъното на Седма улица, прекосяваща по дължина целия Китайски квартал. Изчака таксито да изчезне сред оживения трафик, обърна се и пое пеша по улица „Х“, която приличаше повече на задушен коридор.

Марион Стар Сейнт Джеймс го очакваше в задната стаичка на ресторант „Феникс“, едно доста известно сред обитателите на квартала заведение.

Отмести найлоновата завеса и влезе в сепарето. Марион поглъщаше порция двойно задушено свинско, част от което щедро му предложи. Той отказа с поклащане на глава и се зае с огледа на заведението. По това време основният салон беше празен, персоналът обядваше около дълга маса в дъното. Никой не поглеждаше насам.

— Как се справям? — попита Марион.

— Отлично. Вече е наострил нос към „Грийн Бранчиз“…

— Нали ти казах, че мога да го направя, скъпи — усмихна се Марион.

— Да, признавам, че съмненията ми са били неоснователни. Не беше лесно да го настроим срещу баща му, тъй като Хам много държи да бъде единственият достоен син в семейството…

— Любовта на детето към бащата може да бъде нещо ужасно — отбеляза тя.

— Любовта стига твърде далеч, но тук става въпрос само за повърхностни емоции, които лесно могат да бъдат дирижирани — отвърна Йошида. — Аз например не помня баща си, но това не ми пречеше да обичам твоя…