Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

Вътре беше шумно и задимено. Оглушителна електронна музика блъсна в главата на Южи, плачлив мъжки глас пееше за хризантеми и секс. Във въздуха се долавяше сладникавата миризма на нещо забранено. На нещо древно и порочно като опиум…

— Имаме среща с Наохару Нишитцу — каза Вакаре на дребна жена, облечена в безупречно скроен мъжки костюм.

Жената мълчаливо се поклони и ги поведе през кафенето и основния салон, обзаведени в различен стил.

Тръгнаха по дълъг коридор, оглушителната музика постепенно се стопи и изчезна. Преминаха през полуотворен прозорец и се озоваха в малка, безупречно подредена градина, която дори през зимата поразяваше със своята красота. Дребната жена ги поведе по друг, по-къс коридор, от двете страни на който имаше шест врати. Махна с ръка към последната от тях и каза:

— Моля.

Леко приведен, Вакаре се извърна към Южи:

— Налага се да отскоча до тоалетната, но ти върви… Не бива да караме Нишитцу-сан да ни чака… — махна към полуотворения прозорец от оризова хартия и започна да се отдалечава: — Идвам веднага…

Южи се поколеба за миг, после тръгна към дъното на коридора. Дръпна преградата, свали обувките си и влезе. Жената джудже внимателно затвори след него, стъпките й бързо заглъхнаха по коридора.

В помещението миришеше на цитрусови плодове и рози. Малки, окачени на стените прожектори осветяваха подредените на пода татами и покритите с бамбукови рогозки стени, между които изкусно бяха окачени рисунки на корали и вечнозелени дръвчета бонзай. Въздухът беше влажен, сякаш растенията бяха наскоро поливани. В средата на стаята имаше два метални стола, печка хибаши и навито на руло кървавочервено въже.

Към него се приближи изящна млада жена — стройна, дългокоса, с приятно закръглен ханш, деликатни пръсти и самоуверена стойка на танцьорка или гейша. Веднага личеше, че е получила съответната подготовка.

— Казвам се Евън — представи се тя.

Южи се поклони и й каза името си, макар да имаше чувството, че тя го знае предварително.

Евън не каза нищо повече. Очите й имаха цвят на светъл млечен шоколад. Беше облечена в къса черна пола и бяла копринена блузка. Върху лицето й нямаше грим, на босия й глезен проблясваше тънка златна гривна.

— Какво мислиш за мен?

— Мисля, че е твърде рано да кажа — отвърна Южи.

— Така ли? Аз пък ти се чудя…

— Защо?

Евън наклони глава:

— Ако се наложи да избираш, какво ще предпочетеш: да правиш секс с мен или с приятеля си Вакаре?

— Въпросът ти е арогантен.

— Вакаре те желае.

— Знам.

— Знаеш ли?

— Учудваш ли се?

Тя продължаваше да го гледа внимателно.

— Къде е Нишитцу-сан? — попита той. — Дойдох да се срещна с него.

— Дошъл си да посетиш „Забранените мечти“ — поклати глава тя. — Освен това си пиян. Положително ще предпочетеш да бъдеш с мен вместо с него, нали? — Последва почти незабележимо движение на раменете и блузката падна. Пристъпи напред гола до кръста, разтвори крака и се покатери върху него. Устните й докоснаха ухото му: — Много ми харесва да съм неподвижна, с вдигнати над главата ръце…

Южи не посмя да отговори. Тя беше права, че е пиян и няма смисъл да се изправя срещу Нишитцу.

А той е бил луд, за да приеме плановете на Вакаре за тайно проникване в „Черният кинжал“… Но на думи всичко изглеждаше толкова просто, дори вълнуващо!

Едва сега действителността натежа като воденичен камък на шията му. Изпитваше ужас от Нишитцу и „Тошин Куро Косай“. Озовал се в „Забранените мечти“, той си даде сметка, че двамата с Вакаре едва ли имат някакви шансове да отстранят Нишитцу и сегашното ръководство на организацията.

— Харесва ми, когато кръвообращението в глезените спира и краката ми изтръпват — продължаваше да шепне Евън. — Когато се движат единствено гърдите ми… и ти…

Южи усети как започва да се възбужда. Това вероятно се дължеше на огромното количество саке и бира, което беше погълнал. А може би на вледеняващия страх, комбиниран с отлагането на капитулацията му пред Нишитцу. Чувстваше се като осъден на смърт, чиято екзекуция е забавена поради техническа повреда. Но това не попречи на члена му се да превърне в къс желязо…

Евън го усети и в гърлото й заклокочи страстен стон, очите й се премрежиха.

— О, това ми харесва много! Заедно ще усетим вкуса на всичко, заедно ще го запомним… — разкъса ризата му и опря набъбналите си зърна в гърдите му. — Ето още за какво си дошъл тук… — Белите й зъби леко захапаха шията му.