Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

— Нищо подобно! — отвърна тя, осъзна какво прави и остави лъжицата настрана. — Баща ми беше шовинист до мозъка на костите си. В завещанието му беше изрично посочено, че бизнесът трябва да бъде поет от братовчедите ми… Просто защото са мъже.

— Така ли?

— Така. Не мога да ги понасям тези копелета, толкова са алчни! Излъгах те, защото тези неща са дълбоко лични… Не допусках, че ще проявиш желание да се месиш в семейна вендета…

— Тук си права. Не обичам вендетите.

Тя кимна с глава.

— Предлагам да забравиш, че изобщо съм ти споменавала за „Екстант Експортс“, става ли? — взе чашата, приготви се да отпие, но изведнъж я върна на масата. Скри лице в дланите си и тихо се разрида.

Хам седеше и я гледаше, без да знае на какво да вярва. С нея имаше чувството, че се разхожда в павилион с криви огледала — любимото му детско развлечение. Господи, тя е възхитителна, въздъхна в себе си той. Защо не я срещнах, когато бях по-млад и още не бях затънал в досадата на брака?

— По дяволите! — тръсна шава Марион и избърса очите си със салфетка. — Мразя да плача!

— Обикновено мъжете мразят женските сълзи — отбеляза с усмивка Хам.

— Май съм го чувала някъде — засмя се през сълзи тя. — Затова се въздържам да го правя на публични места…

— Например баща ми — продължи Хам. — Направо побеснява, когато жените му плачат! Всъщност доста съм учуден, че не се е оженил за теб…

— Опита се — отвърна Марион. — При това доста настоятелно…

— Да, той е упорит човек.

— Сигурно е интересно да растеш в къщата на човек като него…

— Би могло да се каже, че е така — съгласи се Хам. — Но аз предпочитам да не използвам подобен израз…

— Не се ли разбирате?

— Предполагам, че това зависи от настроенията на баща ми. Но твърде много неща на този свят зависят от тях, нали?

Този път Марион се разсмя истински.

— Харесвам те такъв — силен и уверен в себе си, дори мъничко непочтителен…

— Това не означава ли, че е време да приключиш с номерата, които ми правиш?

Тя дълго мълча.

— Бих искала, но…

— Но какво?

— Ужасната истина е, че не зная дали мога…

— Обещавам да ти помогна по всякакъв начин.

— Зная, Хам — докосна ръката му тя. — Но аз съм като наркоман… Не бива да ми се доверяваш…

— Не съм казал, че ти се доверявам.

— И недей! — очите й се забиха в неговите. — Обещай ми, че няма да допуснеш тази грешка, каквото и да се случи!

Той се засмя. Приличаше му на дете, което се страхува от тъмното.

— Не допускам много грешки — рече. — И никога не повтарям онази, която вече съм допуснал веднъж…

— Спомням си, че баща ти постоянно казваше същото…

Той настоя да поръчат вечеря. Пържени свински котлети, с гарнитура от окра, черен боб и сладки картофи, задушени в масло.

— Гарантирам за качеството на храната — увери я Хам. — Идвам тук почти всеки ден и нито веднъж не съм останал разочарован.

По време на храненето си разменяха незначителни реплики. Но когато чиниите бяха отнесени и на масата се появиха чаши със силно черно кафе, пеканов пай, залят с бърбън, и ванилов сладолед, Хам вдигна глава и твърдо каза:

— Искам да зная какви точно са били отношенията ти с баща ми.

— Е, нали го знаеш? Истински сексманиак. Мисли единствено за начините, по които да се задоволява…

— Той е стар и е дяволски нещастен от този факт.

— Но е и безкрайно привлекателен, когато позволява да се надникне в душата му, разбира се… Признавам, че това става много рядко…

— Да. Той е доста затворен стар мръсник.

— В момента, в който ме зърна, пожела да ме тръшне на леглото…

— А каква беше твоята реакция на тази очарователна увертюра?

— Честно казано, нямах нищо против — свъси вежди тя. — И защо да имам? Никога не бях го правила с мъж на неговата възраст и ми беше любопитно да опитам… Но си давах сметка, че ако му се отдам веднага, вероятно бързо ще ме захвърли. Това някак не ми се искаше…

— Нима се опитваш да кажеш, че си успяла да отклониш апетитите му? — погледна я озадачено Хам.

— Не — отвърна тя и отпи глътка кафе. — Това никой не може да стори. Но той обича жените да го дразнят и аз направих точно това… Така привлякох вниманието му.

— А после?

— После деловите ни отношения взеха връх и постепенно престанахме да си лягаме…

— Аха…

— Какво искаш да кажеш с това „аха“?

Той прехвърли последното парче пеканов пай в чинията си, сложи отгоре му ванилов сладолед и с наслада отхапа.

— Знаеш ли, най-голямата грешка на хората около баща ми е да мислят, че главната му грижа е как да го вдигне… Че това е неговата слабост… — Лъжичката му потъна в сладоледа, езикът му старателно я облиза: — Но нищо не може да бъде по-далеч от истината. Според мен баща ми няма слабо място и това го прави уникален сред останалите хора. Дори нещо повече — той не понася мъжете, които, по неговите думи, се ръководят от пишката си… Използва секса, за да получи всичко, което иска — както го правят жените.