Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

— В никакъв случай! — отсече Марион и грабна куфарчето. — Ще открия някоя кабина навън… — обърна се и почти се сблъска с висок широкоплещест младеж, който имаше приятно лице и подчертано неприятни маниери. Кожата му беше изключително тъмна, избръснатото му теме мътно проблясваше. Под отворената яка на пурпурночервената риза се виждаха поне шест дебели златни верижки.

— Къде си тръгнала, мамче?

— Извинете ме — рече тя и направи опит да го заобиколи.

Той обаче я сграбчи за ръката, на лицето му се появи широка усмивка.

— Майната ти! — изруга Марион и заби токчето си в обувката му.

Очите му промениха цвета си, огромните пръсти се стегнаха около гърлото й.

— Недей да мърдаш повече, пиленце!

Марион се изтръгна, закашля се, очите й се насълзиха:

— Аз… Аз не съм сама… Моят приятел ще се погрижи за…

— Много си умна за бледолика… — ухили се бръснатият, в устата му проблесна златен зъб. — Твоят приятел е шубелия като всички бели… Да не мислиш, че ме е страх от него? Хич няма и да го погледна! — главата му се доближи до лицето й: — Ама с тебе не е така… Харесвам акцента ти… — зъбите му рязко изщракаха, обля я дъх на алкохол.

Затвори очи и отправи безмълвна молитва към Всевишния. После от устата й излетя сочна ругатня. Какъв мръсник е този Хам! Как може да я води на подобно място!

— Хай, Маури…

Марион отвори очи при звука на гласа зад себе си.

— Хай.

— К’во става, бе?

— Твоята мадама май ще напълни гащите, брато… Трябва да си подбираш по-силни кучки…

Този глас!

— Хам? — започна да се извъртя тя, но бръснатият затисна с длан устата й, очите й се напълниха със сълзи. После натискът изчезна и тя се завъртя на сто и осемдесет градуса, бясна от гняв: — Мръсно копеле! Как може да изпитваш удоволствие от подобни номера?!

— Имам право.

Бръснатият се кискаше като луд, а барманът бавно се отдалечи. Представлението беше приключило. Марион сложи ръка на челото си.

— Сега искаш ли да се върнем на масата?

Тя безсилно кимна с глава. На масата ги чакаха поръчаните напитки заедно с менюто.

Хам ясно виждаше, че е бясна.

— Не си от жените, дето цяла вечер ще се цупят, нали? — промърмори примирително той.

— Изобщо не знаеш от кои съм! — троснато отвърна тя, извади тоалетната си чантичка и внимателно огледа лицето си.

„Не знам, но започвам да придобивам представа“, въздъхна в себе си Хам, а на глас попита:

— Много ли се стресна?

— Ти си голям мръсник! — щракна капачето на чантичката си тя.

Келнерката постави препълнена чиния средата на масата. Уловила прекрасния аромат, Марион се приведе напред:

— Какво е това?

— Зурли — промърмори той и заби вилицата си в сочните късове месо, покрити с гъст червен сос. — Поднасят се в знак на примирие…

Марион му отправи един хладен поглед, после набучи късче месо на вилицата си.

— Много е хубаво.

— Истинска храна… — кимна той. — Заради нея идвам тук. Най-добрите зурли извън Сейнт Луис…

— Какво значи зурли?

— Препържени свински бузи.

Направи се, че не вижда как Марион оставя вилицата настрана и отпива от чашата си.

— Сега ще ми разкажеш ли какво има между теб и баща ми?

— Надявах се да не стигаме дотам — отвърна след кратък размисъл тя.

— Сигурно — сви рамене Хам.

Главата й рязко се вдигна, бузите й бяха поруменели.

— Дай ми някакъв шанс, ако обичаш! И без това не ми е лесно… — пръстите й несъзнателно докоснаха огърлицата на шията: — Торнбърг и баща ми бяха приятели…

— Бяха?

— Е, край на илюзиите — горчиво се усмихна тя. — Нарочно ти създадох впечатлението, че баща ми е все още жив. Умря преди няколко години, по време на акция по доставка на американско оръжие в околностите на Белфаст…

— Значи баща ти не е бил корабостроител, а контрабандист на оръжие, а? — втренчено я изгледа Хам. Спомни си как беше запалила една свещ на борда на яхтата и вече беше готов да се обзаложи, че молитвата е била предназначена за духа на баща й.

— На практика беше и двете — призна с въздишка Марион. — Започна като корабостроител, това беше бизнесът на неговия баща. После направи една грешка — продаде компанията на японците… — Лъжицата й започна да чертае окръжности по покривката: — Не вярвам да е бил особено щастлив след това… Стана раздразнителен, всичко го отегчаваше. Предполагам това е една от причините да приеме предложението на приятелите си от ИРА за нелегални доставки на оръжие…

— А след като е бил убит, ти си поела бизнеса, така ли? — вдигна глава Хам.