Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

В последния миг изцъклените му очи уловиха потръпването на връхлитащия звяр, после образът му се разпадна на хиляди ослепителни искри. Но когато искрите угаснаха и го обви още по-непрогледен мрак, той усети как връзките на обувките се стягат около шията му.

Инстинктивно посегна да ги махне от врата си, кракът му се подхлъзна. Изгуби равновесие и падна в потока с главата надолу.

Потънал под повърхността, Улф продължи да се бори с възела, но ефект нямаше. Сякаш мокрите върви още повече се затягаха. Направи опит да извади главата си на повърхността, но не успя. Нещо го притискаше надолу. Колкото повече се бореше, толкова по-силен ставаше натискът.

Видя Шика, лицето й отново беше ангелски красиво. Усмихна му се, а той имаше чувството, че полудява. Усмивката й продължи да се разширява встрани и нагоре, превръщайки се в гротеска. Едва сега Улф разбра, че е бил изигран, надеждата започна да го напуска. Спомни си бягството им от Ню Йорк, миговете на интимност в тайната стаичка на Моравия. Нима преценката му е била толкова погрешна?

Усмивката продължаваше да се разширява, накрая всичко потъна в черната й паст. Започна да се приближава до него и той изведнъж потръпна от студ. Костите му се вледениха, сърцето му правеше отчаяни опити да изтласка желираната течност от вените му, която вече едва ли имаше нещо общо с кръвта…

Пред очите му играеха разноцветни кръгове, вече не беше в състояние да мисли. Въпреки това продължаваше да се бори, искаше да спаси живота си… Макар че едва ли имаше какво да спасява… Силата му се стопи, топлината на живота се сви и изчезна, въздухът се превърна в спомен… Усети как го връхлита черна празнота, реакцията му срещу нея беше по-скоро инстинктивна, отколкото действителна…

Можеше да го спаси само „макура но хирума“. Направи опит да извика в съзнанието си познатия мрак, но празнотата на смъртта вече го смразяваше, а чудовището…

Няма никакво чудовище, няма празнота! Това са илюзии! Стегни се и се бий с мръсника, който иска да те убие!

Отпусна тяло и се остави на мрака. Във водата до скулата му нещо помръдна, очите му се отвориха и най-сетне видяха това, което ставаше в действителност: изправен над него, Сума стягаше връзките на обувките около шията му. Сума и никой друг. В крайна сметка Шика не беше го предала…

Впи поглед в очите на Сума и видя как зениците им се разширяват. Японецът ясно усети силата на противника си, колебанието му бързо се смени с парализиращ ужас.

Улф напипа могъщия сноп на психическата енергия в мрака около себе си, после го изстреля към врага. Сума се сгърчи, разтърси глава, краката му разпениха бистрата вода. Улф разхлаби примката около шията си и усети как тялото му набъбва от страхотна енергия.

Сума вдигна главата си нагоре, обърна му гръб и започна панически да се отдалечава, следвайки извивките на дъното.

Улф се оттласна, изскочи на повърхността и жадно си пое въздух. Усети как една ръка го подкрепя по посока на близкия бряг. Просна се на камъните, вдигна глава и впи очи в мрачното лице на Шика.

Хам Конрад чакаше пред службата на Марион Стар Сейнт Джеймс. Лъчите на залязващото слънце огряваха последните етажи на федералните учреждения. Той отвори пасажерската врата и й направи знак да се качи.

— Здравей — каза Марион. — Каква изненада!

— Аха — рече Хам. — Скачай в колата, отиваме да вечеряме.

— Съжалявам, мили — усмихна се тя. — Трябваше да ми звъннеш предварително. Имам една среща в седем и…

— Качвай се, Марион!

— Какво става? — загрижено го погледна тя. — Май наистина си бесен!

— И още как! — изръмжа той и закова мрачен поглед в лицето й: — Прави каквото ти казвам, ако не искаш скандал пред очите на колегите си!

Тя седна на седалката до него, колата потегли още преди да беше затворила вратата.

— Господи, Хам! Какво ти става?

Той кимна към мобифона:

— Обадите където трябва. Тази вечер ще бъдеш с мен!

Преди да извади бележника си, Марион го гледа в продължение на цяла минута. После позвъни на две места, вдигна глава и се загледа през стъклото на колата. Бяха навлезли в гетото. Колкото по-навътре отиваха, толкова по-голяма беше разрухата наоколо. Наркотици и престъпления…

— Къде отиваме?

— На вечеря — отсече той, без да я поглежда.

— Тук?! — учуди се тя, потръпвайки при вида на заплашителните черни мутри по тротоарите.

— Какво има? — раздразнено се извърна той.