Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

Усети ръцете й върху врата и гърдите си, после изведнъж разбра, че пуловерът и подгизналата от кръв риза вече ги няма. Панталонът му се свлече към глезените, деликатните й пръсти докоснаха слабините му. Почувствала огромната му ерекция, тя издаде нов, още по-възбуден стон. Нежното й докосване го накара да потръпне от сладостно нетърпение.

Потисна порива си да я обладае веднага, още в този миг. Просто защото усети странното изгарящо желание да я държи в прегръдката си, да вдъхва интимните аромати на тялото й, да потъне дълбоко в същността й…

Рязко я завъртя, придърпа безупречно изваяните й задни части и залепи лице между тях. Усети топлината на устните й върху члена си в момента, в който езикът му усети нейната сърцевина. Повдигна я от земята и я притисна, тялото й се превърна в топло и възхитително кълбо. Устата й се разтвори и го пое докрай, чак до основата. Дланите й нежно се увиха около тестисите му.

Усети потрепването на мускулите от вътрешната част на краката й, коремът й се стегна като камък. После бедрата й започнаха да треперят, тазът й се стрелна нагоре, стоновете вибрираха върху члена му, потънал все така дълбоко в гърлото й. Най-накрая търпението му се изчерпа, той се освободи от влудяващия масаж на устните й и със същото движение проникна дълбоко в нея.

Краката й се сключиха около кръста му, тялото й полудя, твърдите зърна започнаха да се търкат в косъмчетата на гърдите му с влудяващ ритъм. Той стискаше главата й с две ръце, усещаше сълзите в ъгълчетата на очите й, лудо я целуваше. Стегнатото й тяло се огъваше, вътрешните й мускули го стискаха и отпускаха с главозамайващо потръпване, довеждайки го до полуда. Накрая експлодираха едновременно, сексуалното облекчение беше невероятно пълноценно, може би защото в него се прокрадваше и пълното сливане на душите им… Да, точно така! Тук сексът едва ли имаше нещо общо. Защото вместо приятната празнота, която настъпва след него, пред очите им се появиха сенки. Живи сенки — нейната и неговата… Продължаваха да пулсират една в друга, сливането им беше толкова могъщо, че атмосферата на стаичката беше твърде тясна, за да го задържи…

Това състояние би могло да трае миг или вечност, кой можеше да го измери? Накрая, бавно и незабележимо, сенките изчезнаха, потънали обратно в съзнанието им.

Тишината беше оглушителна, като след гръмотевица.

Въздухът възвърна първоначалния си вкус и едва в този миг си дадоха сметка за движението отвъд тънката преграда. Шика протегна ръка и изключи осветлението.

Улф лежеше по гръб, заслушан в тропота на ботушите, приглушените гласове зад стената и ударите на собственото си сърце.

Усещаше тялото на Шика до себе си, ноздрите му улавяха аромата на неотлетялата сексуална близост. Но в момента, в който затвореше очи, в съзнанието му изплуваше Сума. Възседнал мощния мотоциклет, той летеше покрай горящото тяло на Боби Конър, а очите му светеха като на демон…

Очите на Шика също светеха в мрака, сякаш бяха далечни звезди. Отвори уста да каже нещо, но тя му направи знак да мълчи и посочи ухото си.

Наостри слух.

Нищо.

После изведнъж всичко му стана ясно и кожата му неволно настръхна. Липсваше мекото, едва доловимо шептене на климатичната инсталация. Ченгетата бяха изключили захранването на сградата.

Положението им ставаше много сериозно. Разбира се, въздухът нямаше да свърши изведнъж, освен това винаги можеха да се изнесат в тясното коридорче под тайната килия. Но после? Единственият път към приземието минаваше през асансьора, но той няма да работи поради липсата на електричество. Намираха се на петдесетия етаж, отвъд тънката стена ги очакваха Бог знае колко ченгета…

Бретхард в крайна сметка щеше да изстиска живота от телата им…

Усети ръката на Шика върху себе си и видя, че тя се насочва заднешком към дебелата рогозка. Какво ли е намислила? Помогна й да издърпат рогозката. Шика вдигна резето на капака и се спусна в коридора отдолу. Улф я последва.

В дъното зееше вратата на асансьора, лампата вътре не светеше. Шика тръгна натам, а Улф озадачено сви рамене. Какво иска да направи? Електричеството е изключено и от асансьора полза няма.

Влязоха в кабината и тя мълчаливо посочи аварийния люк на тавана. Той кимна и я повдигна. До слуха му достигна остро изскърцване, тялото й се откъсна от неговото. Започна да се набира след нея, но бицепсът на дясната му ръка се схвана тъкмо когато промушваше тялото си през люка. Заби левия си лакът в мазната мръсотия на покрива на асансьора и успя да се задържи. В продължение на една безкрайно дълга секунда вися по този начин, без да знае дали ще се изкатери горе, или ще се строполи обратно в кабината. После напрегна сили и успя да се качи при нея.