Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

В момента се намираше на ничия земя. Кой е добър, кой е лош? Не беше в състояние да отговори…

На този етап беше сигурен само в едно — Шика го иска в Токио. Там може би ще получи отговор на част от въпросите си. Но сега беше далеч по-разумно да запази в себе си всички догадки и подозрения и да изчака по-подходящо време.

— Наистина няма връщане назад — кимна той. — Това ми е напълно ясно.

Над главите им увисна тишина, изпълнена с нещо неизвестно, с нещо непознато за Улф. Нещо не беше наред, нещо липсваше. Сякаш тя му позволяваше да нарисува картината на една нова вселена, но не бързаше да му даде най-характерната й особеност…

— Може и да не излезем оттук — вдигна глава той.

Шика не отговори.

Той се премести по-близо до нея.

— Защо Камивара беше в дома на Джонсън? Каква беше неговата роля?

— Не беше обикновен, убиец, ако това имаш предвид. Живял е тук дълги години, имаше връзки и влияние…

— Нещо като теб, но с обратен знак, а?

— Не те разбирам.

— Вражеската версия на това, което си ти.

— Не. Такава версия може да бъде Сума — Шика се замисли за момент, после добави: — Камивара трябваше да бъде отзован преди известно време… Имаше съответното решение за това. Той… той започна да губи почва под краката си…

— Защото е бил твърде дълго далеч от родината си?

— Не съвсем — облиза устни Шика. — Според мен чувството му за реалността се промени до степен, която го правеше безполезен дори за организация като „Черният кинжал“…

— Искаш да кажеш, че е откачил?

— Може би.

Улф отново изпита чувството, че му се губи нещо важно. Нямаше смисъл да я обвинява, че лъже или му спестява част от истината. Дори слепец би видял, че жена като Шика не може да бъде сплашена.

Мислите му се върнаха към Боби, изгорял като факел за броени секунди. В един момент отваряше вратите на колата, за да им спаси живота, в следващия вече го нямаше… Организацията „Черният кинжал“ искаше да го убие само седмица след като го вербуваха, федералните агенти поискаха същото… На практика той вече не знаеше кой иска да го премахне повече: шпионите или Сума. Също като на война. Но според Шика в момента действително се води война и той е пълноправен участник в нея.

Мисли, заповяда си той. Отново си на война. Трябва да мислиш като войник! Но в съзнанието му гореше единствено споменът за изпепеления Боби, имаше чувството, че е погълнал огън. Същевременно не можеше да не разсъждава и върху информацията, която получи от мъртвия си приятел. Бретхард е научил къде да го намери от могъщ източник, разперил криле от Вашингтон чак до Токио… И този източник приемаше формата на човек на име Шипли, заемащ неизвестен, но без съмнение важен пост В Министерството на отбраната. От което следва, че някой от споменатото ведомство не само познава Улф, но и иска смъртта му…

Беше твърдо убеден, че между късчетата мозайка съществува връзка, но той не съумяваше да я види. Още по-странно беше чувството му, че притежава далеч повече от тези късчета, отколкото беше склонен да приеме. Отново помисли за портрета, който Шика му позволява да рисува, после в съзнанието му изплува представата за едностранната информация, с която в момента хората на областния прокурор почти сигурно захранват някой съдебен състав и искат образуването на съдебен процес. Тръсна глава да прогони мрачните мисли и погледна Шика:

— Разкажи ми нещо повече за този клуб „Забранени мечти“…

— Погледни снимките на стената.

Той се подчини, вече свикнал със странния начин, по който тази жена отговаря на въпросите му. За своя изненада откри, че му харесва да се бори за оскъдната информация, която му отпускаше Шика — вероятно същото чувство е изпитвал и баща му, заровил се в австралийските дупки да търси черни опали… Смътно си даваше сметка, че го привлича именно нейната тайнственост. Особено сега, когато окончателно скъса с предишния си живот.

— Какво те накара да искаш подобни фотографии?

— Предполагам, че имаш предвид сексуално обвързване — погледна го тя.

— Да.

— Нима подобна теза те интересува, Улф?

— Признавам, че трудно отделям очи от тези снимки.

— А имаш ли идея защо?

— Не.

— Според мен имаш.

— Е, добре — въздъхна той. — Може би заради тяхната нереалност… Приличат ми на театър.

— Точно така. При това театър от най-високо качество. Само там фантазията помага да се открие истината, скрита дълбоко в същността на нещата като перла в черупката на мида… А чрез фантазията ние можем да опознаем душата на отделния индивид… — Обърна се да вижда очите му и добави: — Това беше изпепеляващата страст на Лорънс Моравия, Улф… Той се опитваше да изследва дълбините на човешката душа не чрез секса като такъв, а чрез сексуалните фантазии… Това беше единствената истина , която ценеше… — махна с ръка към стената и попита: — Виждаш ли нещо, което да свързва отделните фотографии?