Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

Тя постави ракетата на рамото си и прокара пръстите си с кървавочервен маникюр по кожата на ръката му. Костюмчето за тенис подчертаваше плоския корем и дългите й крака, зърната на гърдите й съблазнително тъмнееха под тънкия памук. Хам механично отчете липсата на сутиен, после си даде сметка, че тази жена не е тук, за да играе тенис.

— Радвам се, че харесваш това, което виждаш — възнагради го е ослепителна усмивка Одри и пристъпи крачка напред.

— Госпожо Симънс… Одри… Не искам да бъда груб, но партньорът ми чака…

— Виждам. Това е красивият, но дебелоглав Харис Патерсън.

— Познавате ли го?

— Не само го познавам, но и съм го притежавала — усмихна се сладко Одри.

Пресвети Боже, въздъхна ужасено Хам. За каква фурия се е оженил сенаторът Лелънд Симънс?

Кървавочервените нокти пробягаха по фланелката му.

— Хам, не зная дали си даваш сметка колко много ми се иска да те изчукам! — измърка русокосата.

— Одри, но аз…

— Мечтая да поема члена ти в уста, да го смуча, докато се втвърди, а после да изпия горещата сперма!

— Господи, не викай толкова силно! — втрещи се Хам, хвана ръката й и побърза да я отведе към оградата, далеч от любопитни уши. Но за следващото й действие се оказа напълно неподготвен — Одри Симънс протегна ръка и хвана члена му през тънката материя на гащетата.

— О, ти ме харесваш! — промърмори тя и очите й възбудено заблестяха.

— Престани, Одри! — отмести ръката й той. — Мъжът ти ме помоли да помогна на вашия син и аз го сторих. Точка по въпроса, нещата спират дотук!

— Не спират — поклати глава тя. — И двамата знаем, че в определен момент ти ще се обадиш на мъжа ми и ще поискаш ответна услуга. Просто такива са правилата и аз възнамерявам да ги спазвам…

Надникна в очите му и добави: — О, мисля, че разбирам… Мислиш, че мъжът ми може да ти бъде от полза, а аз — не… — на лицето й се появи усмивка, показалецът с яркочервен нокът замислено почука по сочните устни: — Но точно тук грешиш… Я да видим защо си се хванал да играеш тенис точно с Харис Патерсън… Има голяма пишка наистина, но иначе е ужасно досаден… — засмя се на смаяното му изражение, после отново стана сериозна: — Питам се дали тази партия тенис няма нещо общо с женската , в чиято компания те видях наскоро… Марион Стар Сейнт Джеймс.

— Познаваш Марион?

— Аха, за теб вече е Марион… — вдигна вежди Одри. — Познавам я индиректно, от приказките на Харис — на устата й отново се появи сладката усмивка: — Той е от онези, дето обичат да си приказват след чукане… Помагало му да се освободи от напрежението… Каква дървена глава, Господи! Но понякога и дървените глави са полезни. Да продължавам ли?

— Одри, никак не се интересувам от извратените ти представи за връщане на направена услуга!

— Нима не ме харесваш поне мъничко? — нацупи се тя и пръстите й отново пробягаха по гащетата му. — О, Хам, недей да ме лъжеш! По пишката ти личи, че ме харесваш!

— Много си хубава — увери я искрено той.

— Но те отблъсква речникът ми, нали? — усмихна се тя. — Възмутен си, че съм се чукала с Харис и искам да ти извъртя един минет!

— Е, това наистина се разминава с представите ми за поведението на една дама — призна той.

Тя изведнъж го зашлеви, цялото й тяло се разтърси от гняв.

— Как смееш да съдиш за мен по външни признаци? — просъска. — Така ли щеше да мислиш, ако бях мъж? Не, нали? Щеше да се хилиш и намигаш, щеше да подхванеш темата за големи курове и извратено чукане с истинско удоволствие! — Пламтящите й очи се заковаха в неговите: — Ти получи Марион Стар Сейнт Джеймс, нали? Поискал си да я чукаш и си я получил! Защо и аз да не постъпя по същия начин?

— Ти си омъжена.

— О, я стига! — отегчено въздъхна тя. — Ти да не си колежанин? Мамиш жена си и окото ти не мига!

— Не познаваш жена ми.

— А ти не познаваш Лелънд Симънс.

Хам погледна през рамото й към Харис Патерсън, направи му знак да почака само минутка, после отново насочи вниманието си към Одри Симънс:

— Кажи какво искаш от мен.

— В момента нищо — отвърна тя. — Мисля, че сбърках по отношение на теб. Знаеш ли, аз наистина влязох в леглото с Харис, но изскочих оттам в момента, в който разбрах колко е досаден. А ти си интересен, Хам… Дори нещо повече — ти си хуманен. Доказа го с чудесния начин, по който помогна на сина ми. Много ми се иска да бъда като теб, но между мен и момчето има прекалено много препятствия… Не крия, че искам тялото ти, но нещо друго ме кара да изгарям от желание. Не съм много сигурна какво е, но съм сигурна, че е у теб…