Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

— Не.

— Хайде, детективе — усмихна се тя. — Ти откри това скривалище, следователно няма да ти е трудно да откриеш и общия знаменател в едно тесте със снимки!

Улф започна да разглежда елементите поотделно. Имаше нещо в лицата. Не гледаха в камерата и обикновено бяха на заден план, но той постепенно започна да хваща отделните елементи — линия на скула в една фотография, извивка на уста в друга, очертание на вежда в трета…

— Всички момичетата ориенталки, нали? — попита.

— Да, японки — кимна Шика и притегли колене под брадичката си. — Направих тези снимки, когато се запознах с Лорънс… В „Забранените мечти“…

Улф отново прехвърли снимките в ръцете си.

— Господи! Всичко това е правено на живо, така ли? Какъв клуб е това, по дяволите?

— Главният и единствен клуб на „Черният кинжал“.

Замаян от могъща тръпка, появила се дълбоко в душата му, Улф се олюля към нея.

— Онази нощ в твоя апартамент — промълви той. — Защо пъхна ръка между бедрата си, след като знаеше, че те наблюдавам?

— Направих това, което ти се искаше, Улф… Вече ти казах…

— Все още не разбирам…

— Мисля, че разбираш — отвърна тя и очите й грейнаха с мека светлина. — Нима не искаше да поиграя със себе си?

— Не, разбира се! — тръсна глава той. — Аз… — изведнъж замълча, адамовата му ябълка развълнувано подскочи. В съзнанието му ясно изплува мисълта, която го беше обзела тогава: Иска ми се да я видя как го прави…

— Генераторът в апартамента е като сърцето на огромен звяр, на моя звяр … Действа като екран, произвежда бял шум и блокира чуждата „макура но хирума“… Той ме предпазваше от „Тошин Куро Косай“. А в онази нощ работеше, помниш ли?

— Да.

— И въпреки това усетих желанието ти. Толкова беше силно, че проникваше дори през шума… Примитивните емоции често се изразяват по подобен начин. Това е причината, поради която „макура но хирума“ се проявява най-вече през пубертета, когато подобни емоции са толкова силни, че не подлежат на контрол.

Улф си спомни пътешествието в сърцето на замръзналата степ. Често се беше питал защо Белия лък избра именно този сезон за него. Сега вече знаеше — заради пубертета.

— Вие изглежда умеете да усещате и тълкувате взаимните си излъчвания — рече той. — Но Камивара и Сума не успяха да уловят моето… За тях то беше като бяло петно.

— Не, сравнението ти не е точно — поклати глава Шика. — Една стена може да бъде бяла, но въпреки това ти знаеш, че тя е тук, че е стена… При теб няма нищо. Сякаш просто не съществуваш…

— Ти обаче ме усещаш. Сама каза, че онази нощ в апартамента си усетила излъчването ми, въпреки заглушаването на генератора…

— Защото между нас става нещо — отвърна Шика.

Беше съвсем близо до него, тялото му отново бе пронизано от онази наелектризирана сексуалност, която го беше галванизирала там, в странно нажежената атмосфера на дома й. Сега вече разбираше на какво се дължи тя: на сливането между неговата и нейната „макура но хирума“…

— Значи си ме искала толкова силно, колкото и аз теб — промълви Улф.

Усещаше излъчването й като жегата, която струи от нагорещения асфалт на лятна улица. Но то беше сладко и омайващо като тръпката, пронизваща сърцето на шестнадесетгодишен младеж, уловил за миг усмивката на красиво момиче сред тълпата. В нея имаше и нещо меланхолично, нещо тъжно и прекрасно… Както в мига, в който се разделяш с красиво почернялата си приятелка от плажа и трябва да се върнеш у дома заедно с първия полъх на есента…

Дланта й докосна зърното на лявата гърда, гласът й беше леко одрезгавял:

— Чувам как бие сърцето на огромен звяр…

Той вдъхна аромата й, убеден, че никога няма да му се насити:

— Твоя звяр?

— Не зная — прошепна тя и бузата й се плъзна по наболата върху лицето му брада. — И още доста време няма да зная…

Първото му чувство беше, че докосва натежала от нектар сочна праскова. Дълбоко в гърдите й заклокочи глухо стенание, той го усети със собственото си гърло, после над света се спусна бяла пелена. Страстта им сякаш произвеждаше топлина, ограниченото пространство на стаичката без прозорци се изпълни с нея, поглъщайки дори светлината на лампата.

Мощното привличане на телата им се увеличи стократно в мрака, Улф усети как се освобождава от мъчителния копнеж, който го обзе още в мига, в който я зърна.

Въздухът се нажежи и стана тъст като катран. Шика тихо простена, когато Улф свали дрехите й и сведе глава към твърдите й гърди. Устните му се сключиха върху едното зърно, после бавно се преместиха на другото.