Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

— Виж какво, Одри…

— Всичко е наред, Хам — усмихна му се тя. — Не се страхувай от изнасилване. За мен всичко беше игра, но виждам, че за теб не е така и се оттеглям — направи крачка по посока на изхода, после спря и се обърна: — Между другото, Харис оформя един юридически документ за онази мадама Сейнт Джеймс, с помощта на който тя ще се освободи от странните си делови ангажименти…

— Какво значи „странни“?

— Значи много странни — разтвори широко очи Одри.

— Кой е човекът?

Ракетата на Одри напусна рамото й и лекичко го ръгна в корема.

— Това е най-сладката част от историята, Хам — засмя се тя. — Човекът е баща ти!

— Чувам ги — прошепна Улф. — Близо са!

Ръката на Шика покри устата му.

Наблизо пропука дъска, макар и тих, гласът зад тънката преграда се чу съвсем ясно:

— Я хвърли едно око на тоя гардероб! Шибаното копеле е имало купища дрехи!

Улф и Шика лежаха по очи в тайната стаичка, която той беше открил преди време в огромния апартамент на Лорънс Моравия. Отвъд тънката преграда действаше полицейският екип, който имаше задачата да ги открие.

В момента, в който Боби Конър избухна в пламъци, Шика го дръпна във входа на сградата, край която се бяха подслонили. Тя се оказа блокът на Моравия и това съвсем не беше случайно, защото Шика помоли Боби да кара насам именно заради просторния апартамент.

Прекосиха входния вестибюл и се насочиха към задния двор. Там се спуснаха по няколко бетонни стъпала и влязоха в мазето. Вътре беше мрачно и влажно, някъде наблизо капеше развален кран.

В дъното, оттатък покрития с мазни петна циментов коридор, се виждаше вратата на голям товарен асансьор. Осветлението, доколкото го имаше, идваше от една-две голи 20-ватови крушки, завинтени в евтини порцеланови фасунги. Когато се приближиха до асансьора, Улф видя, че на стената липсва копче за повикване. Имаше единствено пожарникарска ключалка — задължителна за подобен род транспортни средства.

Шика извади от джоба си странен на вид ключ, пъхна го в ключалката и завъртя надясно. Вратата се отвори и те влязоха в кабината. Вътре също липсваха бутони, мястото им заемаше още една пожарникарска ключалка. Шика отново използва ключа си, но този път го завъртя наляво. Асансьорът бавно потегли нагоре.

— Значи така си влизала в апартамента на Моравия — отбеляза Улф.

— Само той и аз знаехме как се използва системата — кимна Шика. — Като предприемач на сградата не му е било трудно да инсталира този асансьор.

Защо пък не, запита се Улф. Когато човек има таен живот, начините за незабележимо влизане и излизане от дадено жилище са задължителни…

Асансьорът спря и вратата се отвори. Ако не беше слабата крушка в кабината, мракът пред тях щеше да е съвсем непрогледен. Улф успя да види голите бетонни стени, с шестото си чувство усети, че околното пространство е силно ограничено.

— На колене и лакти — промърмори Шика и клекна.

Улф я послуша и запълзя подире й — надясно от шахтата. Скоро усети, че коридорчето свършва. Усети и надигането на Шика, последвано от драскане на метал в метал, после в тавана се отвори нещо, вероятно капандура. Ръцете на Шика останаха протегнати, движенията им бяха такива, сякаш отместваше нещо от отвора… В ноздрите на Улф се появи остра миризма на сено.

После Шика изчезна. Миг по-късно щракна електрически ключ и дупката над главата на Улф се превърна в светъл квадрат. Тя протегна ръка да му помогне и той се озова в тайната камера на Моравия. Всичко си беше на мястото — печката „хибаши“, ръкавиците, навитият на руло килим, античното огледало, тестето еротични снимки на Шика. Видя какво му беше замирисало на сено — дебелата пет сантиметра тръстикова рогозка, която прикриваше капандурата. Преди да я върне на мястото й, Шика се наведе над дупката, издърпа железния капак и сложи резето.

— Камивара е мъртъв — погледна го тя. — А ти го уби с помощта на „макура но хирума“… Как се чувстваш сега?

— Не зная дали не направих грешка, като пуснах духа от бутилката — призна Улф. Беше й благодарен, че не напомни за това, което му каза, преди да влязат в жилището на Джонсън.

— Може би е по-добре, че мислиш така — промълви Шика. — „Мракът по пладне“ има и отрицателни страни. Ще ти трябва известно време, за да свикнеш с притежанието му. — Очите й развълнувано заблестяха: — Твоят свят се промени, Улф. И връщане назад няма!

Той си спомни как Шика стоеше сред трупове и кървища в кухнята на комисаря и най-спокойно си бъбреше със Сума. Какво ли са намислили? Каква е тази перверзна игра, която му демонстрира? Спасява го, помага му, а после го предава на врага… Искаше да й зададе купища въпроси, но най-вече го интересуваха отношенията й с врага. Същевременно си даде сметка, че последната й забележка е вярна — светът наистина се промени. Нямаше смисъл да се конфронтира с нея, преди да улови новите му очертания, преди да опознае новите играчи…