Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

После, типично по женски, премина директно на повода за притеснението си.

— Какво става с Улф? Добре ли е?

Торнбърг не отговори и страхът й нарасна.

— Чул ли си нещо? Да не би да е ранен или… — прехапа устни, просто не можеше да изрече страшната думичка.

Клепачите на Торнбърг се спуснаха надолу, в душата му се събра горчивина. Как е възможно да позволя пропукване на фасадата, запита се той. Винаги съм успявал да манипулирам хората, рядко се случва някой да проникне в мислите ми… Нямаше смисъл да й казва, че Улф е добре — тя веднага би усетила лъжата. Радарът й беше включен и настроен на най-чувствителната вълна. Май ще е по-добре да й предложа нещо, което максимално се доближава до истината…

— В момента Матсън има известни затруднения — отвори очи той. — Но ще се справи, можеш да бъдеш сигурна в това.

Стийви замълча, после, видимо поуспокоена, попита:

— Ти знаеш кой уби Аманда, нали?

— Имам някаква представа.

— Искам да…

Той кимна с глава, по устните му пробяга усмивка:

— Не мислиш ли, че разбирам мотивите, които те карат да ми помагаш? Зная какво искаш и мога да те уверя, че ще го получиш. Не се тревожи, Матсън ще спипа убиеца. Виждал съм го в действие и знам, че ще се справи. Никак не завиждам на човека, който е убил сестра ти…

— Искам да го убия със собствените си ръце!

— Вярвам ти — кимна Торнбърг. — Това чувство е чудесно, Матсън положително би се възхитил от теб…

Тя потръпна от пренебрежителната нотка в гласа му.

— Ще допуснеш сериозна грешка, ако ме вземаш за някоя обикновена курва! — предупреди го с леко раздразнение в гласа Стийви.

Той внимателно я погледна, сухите му устни се разтеглиха в лека усмивка.

— Да, виждам, че си била близка с Матсън, усетила си вътрешната му сила… Спа ли с него, Стийви?

Тя не посмя да отвори уста. Все още беше безсилна пред тази черта на характера му, продължаваше да се удивлява на способността му да притиска хората до стената, да ги кара да се чувстват като пеперуди в хербарий.

— Спала си, разбира се — сам си отговори Торнбърг. — Отстъпила си пред магнетичното му привличане… — Показалецът му докосна сухите устни: — А колко пъти беше близо до мисълта да му разкажеш всичко за мен?

— Нито веднъж!

— Тъй ли? — наклони глава той. — И не си влюбена в него, нали?

Стийви не отговори веднага, просто не можеше. Сведе поглед към ръцете си и въздъхна.

— Искам да изясним нещата още сега, за да нямаме недоразумения в бъдеще — започна тя. — Моите чувства засягат само мен, не желая да споделям с никого това, което изпитвам към Матсън, или пък към Мортън да речем…

— Но не и когато тези чувства поставят под заплаха моите планове!

— Нима наистина мислиш, че ще те издам на Улф?

— Драга моя, ако имаш късмета да доживееш до моята възраст и да имаш поне част от моето влияние, лесно ще разбереш, че заплахата от предателство е твой постоянен спътник!

Стийви се усмихна и взе ръката му.

— Именно заради влиянието ти аз дори не помислям да те предам. Ти изгради репутацията на Мортън във Вашингтон, ти ми създаде връзките, които изградиха и моята… Задължени сме ти до гроб!

— Мразя този израз — въздъхна Торнбърг. — „До гроб“ често означава „до вдругиден“…

Стийви внимателно го погледна, стори й се, че дълбоко в зениците му помръдва нещо мрачно и обезпокоително. Спомни си как описваше „силата“ на Улф и се запита дали това, което вижда в очите му, не е смразяващ страх. Нима е възможно Торнбърг Конрад III да се страхува от някого на този свят? Доскоро това й се струваше напълно изключено, но сега вече не беше толкова сигурна…

— Торнбърг…

Главата му рязко се повдигна.

— Трябва ми една доза… — гласът му беше тих и безизразен.

— Не!

— Приготви ми я!

— Казах не!

Очите му се заковаха в лицето й. Стийви изпита странен сърбеж под кожата си, там, където не можеше да се почеше. Чувството не беше приятно.

— Иди да я приготвиш, а после ще ми я поставиш!

Тя колебливо стана на крака:

— Но опасността…

Той се ухили, лицето му изведнъж заприлича на мъртвешка маска:

— Има само една истинска опасност! — изръмжа. — Да не доживея до края на експериментите!

Тя отиде в спалнята му и извади фалшивото чекмедже на нощната масичка. Отмести встрани тубичката с приспивателни и армейския пистолет 45-и калибър, ръката й се насочи към редицата шишенца с гумени запушалки и стерилни спринцовки. Отвори едно от тях, напълни спринцовката с безцветна течност и натисна буталцето да изкара въздуха.