Ерик Лустбадер - Нинджа (Част I)

Винсънт внимателно ги разгледа, после бавно поклати глава.

— Не съм — рече той. — И честно казано, бих се изненадал, ако някога го срещна.

— Защо?

— Това е човекът, появил се в салона на Тери и Айлин в деня на тяхното убийство, нали?

— Откъде знаете?

Сакето пристигна и те замълчаха, докато келнерът пълнеше малките порцеланови чашки. Човекът се отдалечи и Кроукър отправи въпросителен поглед към Винсънт.

— Същата вечер бях на вечеря с Тери — бавно започна Винсънт, гласът му бавно натежа от горчивина. — Говорех преди всичко аз и сега си мисля, че не трябваше да го правя, тъй като Тери беше очевидно притеснен от нещо. Съвсем накратко ми спомена, че някакъв японец се появил в залата да се поупражнява. Играл карате, айкидо и кендо… — Отпи глътка саке и размаха ръка: — В момента свързвам нещата, не ме прекъсвайте. Редовният сенсей по кенджуцу Беноку е имал десет дни отпуск… Така че ако този човек е искал да потренира кенджуцу, единственият човек, който би могъл да му партнира, е бил самият Тери.

— Какво толкова чудно има в това? — сви рамене Кроукър. — Линеър ми каза, че Танака е бил майстор по кенджуцу… сенсей… нали така се казваше?

— Да — кимна Винсънт. — Но това, което Ник очевидно е премълчал пред вас, е фактът, че Тери се беше отказал от своята катана. Това е една особена промяна в духовната нагласа, по друг начин не бих могъл да ви го обясня. Престанал е да намира удоволствие в кенджуцу и е прекратил заниманията си с него.

— Кога е станало това?

— Не съм сигурен, вероятно преди около шест месеца.

— Защо Линеър не ми го каза?

Винсънт напълни чашките.

— Право да ви кажа, не съм сигурен дали Ник изобщо знае за това. Той… и той преживя някаква духовна промяна, по-скоро още я преживява и не зная какво ще излезе от всичко това. Помежду ни продължава да съществува близост, той беше много близък и с Тери, но напоследък е някак си по-вглъбен. Сигурен съм, че Тери е имал възможност да му съобщи за решението си, но очевидно е предпочел да не го стори. — Сви рамене и потупа по снимките на масата: — При всички случаи, ако това действително е въпросният мъж, трябва да сте сигурен, че е бил дегизиран. Може би ми е познат, може би е познат и на Никълъс, но никой от нас не би могъл да го идентифицира по тези рисунки.

— Ясно — кимна Кроукър и понечи да прибере снимките, но Винсънт сложи ръка върху тях.

— Защо не изчакате да дойде и Ник? Няма да е излишно да им хвърли един поглед.

— Обади се, преди да се срещнем. Няма да дойде, защото замина за Уест Бей Бридж. Мадамата му е претърпяла някакъв инцидент. — Ръцете на полицая натикаха снимките в плика. — Никой не е видял този мръсник! Нито в салона, нито в апартамента на Тери!

— Не съм изненадан. Този човек е професионалист. Един много опасен професионалист. Страхувам се, че още не проумявате с какво си имате работа.

— И Линеър ми каза същото — изръмжа Кроукър. — Не обичам да ми се говори така.

— Това е истината, лейтенант, по-добре я приемете. Този тип може да премахне всекиго, когото пожелае.

— Дори Рафаел Томкин?

— Дори и него — кимна Винсънт.

— Доста са се опитвали и преди него — подчерта Кроукър. — Все професионалисти!

— Този е професионалист от по-друг тип — въздъхна Винсънт. — Не става въпрос за наемен убиец от Детройт, или оттам, където ги произвеждат…

— Джърси Сити — помогна му Кроукър с крива усмивка.

— Но този е нинджа, лейтенант. Което означава, че освен професионален убиец, той е още нещо като Худини, Супермен и Спайдърмен, взети заедно. — Винсънт почука с показалец по полираната повърхност на масичката: — Този човек е магьосник!

Кроукър впери поглед в очите на събеседника си, опитвайки се да открие следа от някаква ирония.

— Надявам се, че не се шегувате, нали? — подозрително попита той.

— С риска да ви прозвучи мелодраматично, ще ви кажа, че говоря абсолютно сериозно!

Келнерът отново се появи и те си поръчаха вечерята с още една каничка саке.

— Не бързайте — каза Винсънт, келнерът кимна и се отдалечи.

— Днес Линеър ме заведе в един салон за кенджуцу — каза Кроукър.

— Кой точно?

— Не му запомних името. Запознах се със сенсея, казва се Фукашиги.

В очите на Винсънт се появи уважение.

— Бил сте обект на особени привилегии, защото в този салон рядко стъпва кракът на европеец — рече той, после тихо подсвирна: — Как ли сте убедили Никълъс да ви заведе там?

— Сам ме заведе, при това, след като го бях обидил — усмихна се Кроукър. — Явно не е злопаметен.