Ерик Лустбадер - Нинджа (Част I)

Никълъс влезе в барчето и се настани до някакъв дебелак, който с наслада ядеше паста с кокосов крем. На тезгяха пред него лежеше еднодоларова банкнота и няколко монети, устните му бяха омазани с крем. Не обърна никакво внимание на настанилия се до него Никълъс, който си поръча сандвич и портокалов сок. Стените зад стойката бяха покрити с огледала и докато се хранеше, Никълъс продължи скритото си наблюдение. Плати сметката си, усещайки ясно присъствието на наблюдател зад гърба си. Беше сигурен, че този, който го следи, е харагей, и то опитен. При тези хора излъчването е двустранно, като при приемник и предавател, няма начин да се скрие или маскира. А неговият човек беше проявил глупостта да се приближи прекалено близко, нищо повече.

Никълъс избърса устните си с книжната салфетка, хвърли последен поглед в огледалото и излезе. Разполагаше с малко повече от пет минути до тръгването на влака и те трябваше да му стигнат, за да заблуди своя преследвач. Не мислеше, че може да изпусне влака, в главата му се въртеше единствено тревогата за Джъстин. Беше съвсем ясно, че тя е в опасност, а той се чувстваше напълно безпомощен, докато е далеч от нея. Едно е да помоли Док Диърфорт да я наглежда от време на време, съвсем друго — сам да е близо до нея, когато възникне нещо непредвидено. При подобни ситуации Никълъс предпочиташе да действа сам и да не се доверява на никого.

Имаше да свърши и още нещо тук. Приближи се отново до редицата телефони и позвъни на лейтенант Кроукър.

— Да — обади се един дрезгав и уморен глас отсреща.

— Обажда се Никълъс Линеър, лейтенанте.

— Какво има?

— Връщам се на острова, Джъстин е преживяла някакъв инцидент.

Отсреща настъпи мълчание и Никълъс го използва, за да се огледа наоколо.

— Кроукър, някой ме следи — добави той.

— Сенки ли виждаш или прекаляваш с телевизията? — полюбопитства полицаят.

— Нищо не виждам… поне засега.

Телефонните жици пееха като живи — единственият шум, който нарушаваше, мълчанието на двамата мъже.

— Откъде знаеш, че някой те следи? — обади се най-накрая Кроукър.

— Едва ли ще ми повярваш…

— Опитай.

— Това е харагей, част от системата на буджуцу, нещо като екстрасенс… Човек се научава да гледа на света по особен начин и да предусеща нещата… Наречи го шесто чувство, ако щеш.

Млъкна и зачака подигравките на лейтенанта, но оттатък му отговори мълчание.

— Кой според теб е това? — попита най-сетне Кроукър.

— Нинджата.

В слушалката се чу как полицаят си поема дълбоко дъх:

— Стой там и не мърдай, Линеър. Идвам веднага!

— Няма смисъл, той никога не би останал кротък толкова дълго. Освен това ще те надуши още от една пряка разстояние.

— Но ние не можем да стоим със скръстени ръце!

— Нямаш друг избор, можеш да ми повярваш. Остави го на мен.

— На теб ли? Защо пък точно на теб, по дяволите?

— Мисля, че е по петите на Томкин, а и на Джъстин. Това е причината да се прибера у дома.

— Откога започна да се грижиш за живота на Томкин? — грубо попита Кроукър.

— Ами, откакто приех да работя за него. От днес.

В ухото му се разнесе тежка въздишка, после полицаят ревна с пълен глас:

— Ей, копелдак, я престани с тези фъшкии! Аз…

— Кроукър! — остро го прекъсна Никълъс. — Ти изобщо не можеш да си представиш с какво си имаш работа. Изобщо! Днес в салона се опитах да ти внуша бледа представа за това, но и ти като всички американци си прекалено дебелоглав, за да научиш нещо!

След тези думи затръшна слушалката и се присъедини към тълпата хора по стълбата, водеща към седемнадесети коловоз. Косата на тила му продължаваше да е леко настръхнала. В мига, в който краката му напуснаха стълбата, успя да срещне един поглед, мярна му се някаква физиономия. Бледо продълговато лице, обърнато в полупрофил, което му се стори странно познато. Понечи да се измъкне от потока пътници, но вече беше късно и тълпата го изтласка направо във вагона.

Настани се на мястото си до прозореца и установи, че гъделичкането в тила му беше изчезнало. Дали изобщо е било там? Излишен въпрос, дори когато човек го задава на себе си, въздъхна вътрешно Никълъс. Но защо го следи нинджата? На този въпрос е длъжен да намери задоволителен отговор, просто е длъжен!

На перона настана малка бъркотия, предизвикана от нахълтали в последния момент пътници. За момент се изключи климатичната инсталация и някой ядосано изруга. Лампите примигнаха, после всичко се включи и заработи нормално.