Ерик Лустбадер - Нинджа (Част I)

Главата на Деър леко се извъртя, дланите й обгърнаха твърдите гърди на Гелда, палците й леко затъркаха големите червени зърна, които бавно се втвърдиха от милувката. — Ох… — простена тя. — Ето тази двойственост ме подлудява! Страшно обичам огнената пламенност и ледената ти въздържаност, мекотата на тялото ти и твърдостта на духа ти, невинното момиченце и опитната жена в теб!

— Аз съм просто едно огледало — промърмори Гелда.

— Не е вярно, с мен не си огледало. Зная, че ти харесва колкото и на мен. Можеш да заблудиш всички мъже на света, но при жените е различно. Сигурна съм в това. Ти ме искаш толкова, колкото и аз теб.

Ноктите на Гелда нежно разтвориха срамните устни на Деър, плъзнаха се леко навътре, внимателно избягвайки потрепващото връхче на клитора.

— Ти си единствената жена, която желая по този начин — прошепна тя.

Тазът на Деър се задвижи с ритмични движения, малки вълнички заплискаха в стените на ваната. Те бяха част от малката им вселена, предизвикани от движението на луната, видима само за техните очи.

Деър простена, когато свободната ръка на Гелда се спусна под водата и докосна, нежно и същевременно твърдо, леката изпъкналост под кръста й, а пръстите й внимателно започнаха да проникват между двете съвършени полусфери. Горната част на тялото на Деър се изви, устните й покриха и засмукаха едрите щръкнали зърна.

— Ох! — простена тя. Влажни и натежали, зърната изскочиха от устата й. — Вечер, след края на снимките, лягам в леглото и си мисля за теб. Представям си твоите едри гърди, твоите дълги бедра, твоята топла и широка паст… Не мога да се въздържа и започвам да мастурбирам. О, господи! — извика тя и се вкопчи в тялото на Гелда, усетила първото нежно докосване до клитора си под водата. — О, чудесно, чудесно…

Гелда протегна ръка над стената на ваната и взе големия ремингтън. Кръгли и блестящи, очите на Деър бяха замъглени от желанието.

— Дай го — дрезгаво прошепна тя.

Гелда й позволи да близне върха на дулото, после го дръпна, спусна го надолу и леко, но настоятелно започна да го вкарва в горещата й вагина. Тялото на другата жена се изви като дъга, дулото на оръжието потъна дълбоко в нея, скобата на спусъка се притисна до потрепващия от желание клитор. Едно-две леки движения напред-назад бяха достатъчни и тялото на Деър се загърчи в спазмите на надигащия се оргазъм. Гелда го задържа за миг, устните на Деър настойчиво смучеха зърната й, кривата на оргазма бавно достигаше своя апогей. Тялото й откликваше по великолепен начин — Гелда знаеше точно кога ще достигне върха на удоволствието.

Деър конвулсивно се сгърчи, изтръгна се от обятията на Гелда и тихо извика. Настъпи моментът. Гелда натисна спусъка — веднъж, втори път… Натисна го точно шест пъти, с всеки изстрел тялото на Деър се гърчеше и потръпваше от удоволствието да почувства проникването на порциите топла вода, превърнали се в подлудяващи милувки от сгъстения въздух в дулото на револвера.

Цялата баня беше мокра. Деър потръпна, сякаш изведнъж усети студ. Ръцете й обгърнаха тялото на Гелда, устните й между гърдите тихо прошепнаха:

— Остави го вътре, остави го вътре, моля те! — Клепачите й потрепваха, гърдите й бурно се повдигаха и отпускаха, сякаш току-що беше пробягала маратонска дистанция. — О, господи! — тихо простена тя. — Направи го пак! Направи го пак!

Точно в шест и четвърт Винсънт и лейтенант Кроукър се срещаха под дървения навес на „Мичита“. Разположен в квартал с много театри, ресторантът беше пълен с хора, които бързаха да приключат с вечерята преди началото на представленията.

Салонът имаше формата на буквата „Г“, осветлението беше дискретно, тънки дървени прегради отделяха масите. В късата част на споменатото „Г“ беше разположен суши бар, три четвърти от столчетата пред него бяха заети. Винсънт видя само един самотен американец по тях.

Отведоха ги във вътрешния салон. Тук маси липсваха, подът беше гол, застлан с татами, за сядане се използваха традиционните тръстикови рогозки, подредени около дълги ниски масички Винсънт поръча саке, двамата събуха обувките си и влязоха в помещението. Келнерът остави листове с менюто върху полираната повърхност пред тях и отиде да донесе питиетата.

Кроукър извади дебел плик, тръшна го върху масичката и измъкна от него две големи блестящи фотографии.

— Виждали ли сте някога този човек? — попита той.

Снимките представляваха скици, направени от ръката на полицейския художник. На тях личеше лицето на около трийсетгодишен мъж, японец или китаец, със сплескан нос, хлътнали бузи и безизразни очи. Косата му беше доста дълга.