Ерик Лустбадер - Нинджа (Част I)

Подобна фундаментална концепция за живота беше извън възприятията на хора като Томкин — мъжът отлично знаеше това. Същевременно тя не му носеше особено облекчение, особено когато се налагаше да убива, но въпреки това правеше акта някак механичен и по-малко впечатляващ. Съзнанието му беше заето предимно с механизма на проникването, с пораждането на ужаса в душата на жертвата, а самият акт на отнемане на човешки живот го впечатляваше толкова, колкото когато настъпи хлебарка. В крайна сметка Томкин не е нищо повече от хлебарка — него мъжът никога не би причислил към цивилизованите хора.

По отношение на бягството мъжът си даваше ясна сметка, че тази задача може да се окаже последна за него. Този факт не го притесняваше, за подобна развръзка се беше готвил цял живот. Нима има нещо по-хубаво на този свят от геройската смърт на боеца? Историята регистрира начина, по който човек умира, със смъртта, а не с живота си той остава в нейната памет.

Не ставаше въпрос, че ще го хванат след елиминирането на Томкин. Това беше втората половина от плана му и именно тя го нравеше привлекателен. Бяха му платили цяло състояние да премахне Томкин, но парите не значеха нищо за него. Когато пристигна тук да се запознае с обстановката (по предварителна уговорка с евентуалните клиенти), той съвсем не беше сигурен, че ще приеме задачата. Но се натъкна на нещо толкова неочаквано, че вече не можеше да откаже. Отрано се беше научил да взема всичко, което му предлага животът. А сега животът му предлагаше нещо толкова фантастично, че щеше да бъде истинско престъпление, ако не се възползва от него. Такъв шанс се появява само веднъж, затова реализацията му ще бъде особено сладка.

Ето това беше втората причина, поради която не ликвидира Томкин в онзи кратък миг. Още повече, че по принуда работата щеше да бъде импровизирана, а следователно и прекалено „мокра“ — нещо, което мъжът ненавиждаше. Можеше да я свърши веднага, и то добре, но не обичаше след нея да прикрива многобройните при подобни импровизации улики. Обичаше всичко да е чисто и подредено, в предишния си живот сигурно е бил ювелир, при това отличен майстор.

И така, той хвърли един дълъг и тежък поглед към Томкин, който безгрижно крачеше по коридора, без да подозира, че смъртта го гледа отблизо. След това мъжът се раздвижи, прекоси недовършения коридор, навеждайки се да избегне голата жица, висяща от тавана. След миг беше вече далеч от този етаж.

Стигнал предверието на недовършената сграда, той се дръпна встрани и пъхна пръст в ухото си, сякаш да премахне внезапен сърбеж. В ушната му мида беше прикрепена малка пластмасова сфера с цвета на кожата, плоска отгоре и напълно невидима за чуждо око. Той я докосна с върха на показалеца си и започна да слуша.

Никълъс усети предупредителния сърбеж в основата на врата си в момента, в който се отдалечи от редицата блестящи с хромираните си части телефонни апарати, наредени по стената на гарата. Бавно се насочи към книжарницата насреща. Нямаше намерение да влиза вътре, тя просто беше на пътя му, а той предпочиташе да не променя рязко посоката на движението си. Изправи се пред витрината, малко встрани от отворената врата, през която постоянно влизаха и излизаха хора. Пред касата имаше малка опашка, тъй като магазинът беше обявил намаление от двайсет процента за първите десет национални бестселъра.

Извърнат леко встрани, той използваше блестящото стъкло като огледало, в него се отразяваше доста голяма част от залата зад гърба му. Наблюдението се затрудняваше от прозрачността на стъклото, разкривените отражения и блясъка на осветлението. Той прие всичко това и се примири с него.

Не биваше да стои прекалено дълго тук, затова хвърли къс поглед на часовника си. До потеглянето на влака оставаха петнайсет минути, но той предпочиташе да се качи в последния момент. Особено сега, при неочаквано създалата се ситуация.

Отдръпна се от витрината на книжарницата и бавно пое през залата, пресичайки я по диагонал. Старица с куфар на колелца пресече пътя му, двама моряци в ослепително бели униформи го задминаха, до слуха му достигна финалът на някакъв мръсен виц. Младата жена до колоната я нямаше, очевидно я бяха посрещнали или пък й беше писнало да чака. Три тъмнокоси деца се гонеха и закачаха около строга на вид жена, мъж с тъмно яке стоеше до редицата автоматични гардеробчета, в ъгъла на устата му беше забучена запалена цигара. Срещу него друг мъж в кремав костюм прелистваше последния брой на „Хъслър“, към него се приближи човек с куфарче, стисна ръката му и двамата се отдалечиха.