Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

Преди да излезе, съдържателят не забрави да отвори широко вратата, която свързваше стаите им.

Никълъс набра номера на Сайго, но него го нямаше. Поръча да му предадат телефона на хотела и затвори.

Известно време се лутаха из града да търсят конюшня, но скоро стана ясно, че поне в чертите на града такова удоволствие няма да намерят, Юкио не можеше да скрие разочарованието си.

Закусиха в малка чайна, разположена на площад, около който се издигаха високи дървета. В клоните писукаха птички, храната беше превъзходна, но Никълъс не беше в състояние да й се наслаждава. Стомахът му се свиваше и той изпитваше нужда от движение.

Продължиха безцелната си разходка по широки булеварди и малки шумни улички, задръстени с магазинчета.

Късно следобед се прибраха в хотела, денят бързо гаснеше. Мъглата се беше вдигнала и стоманеносивото небе се издигаше високо над главите им.

Там го чакаше послание от Сайго. Канеше го на вечеря, лично щеше да го вземе от хотела.

— Колко време ще останем тук? — попита Юкио, докато се преобличаха. Вратата между стаите им продължаваше да бъде отворена.

— Не знам, още не съм мислил за това. Защо?

— Просто ми се иска да си тръгваме.

— Но ние току-що пристигнахме!

— Зная, но вече имам чувството, че сме тук цяла година. Странен град е този…

— Просто не искаш да си тук — засмя се той и закопча панталоните си. — Слушай, тук сме доста далеч от водата… Няма начин да падна през борда!

Нейната усмивка беше малко по-бледа от неговата.

— Да, да, зная… Но нима не забелязваш как мирише въздухът тук? На нещо изгоряло…

— Това е от рафинерията — отвърна той. — А може би е от планината… Никога не съм бил в подножието на вулкан. Нямаше ли никакъв вулкан и на Хокайдо?

Сайго пристигна малко след шест и Никълъс отвори на почукването му.

— Е, Никълъс, не очаквай, че… — Млъкна, тъмните му очи се плъзнаха зад рамото на Никълъс: — Какво прави тя тук?

Въпросът се процеди през стиснатите му устни, в тона му не остана нищо от първоначалната любезност.

— Юкио ли? — извърна глава Никълъс. — Просто реши да ме придружи, мислех, че знаеш…

— Откъде можеше да знам, по дяволите? — Разгневените очи на Сайго скочиха обратно на лицето му, погледът им беше мрачен и студен: — Направил си го нарочно, нали?

— За какво говориш?

— Много добре знаеш за какво, Никълъс. Не се опитвай да ме лъжеш! Тя всичко ти е разказала!

Никълъс усети топлината на тялото й зад себе си.

— Нищо не съм му разказала! — процеди тя със смразяващ кръвта глас. — Но след като вече го изплю като истеричен хлапак, можеш и сам да му кажеш!

— Какво да ми каже? — озадачено попита Никълъс, после пъргаво застана на пътя на Сайго, устремил се към Юкио: — Хей, я задръж малко!

Рамото му докосна касата на вратата, усети с гърба си как Юкио се отдръпва навътре в стаята.

— Я по-добре ми обясни за какво става въпрос!

Сайго безпогрешно долови предупредителната нотка в гласа на Никълъс и усети как кръвта му завира. Привел напред лявата част на тялото си, той се опита да прикрие светкавичното движение на дясната си китка.

Ръката на Никълъс се стрелна надолу и влезе в съприкосновение с костите над китката на противника си, останали неприкрити за частица от секундата. Физическите последици от този удар бяха незначителни, но за сметка на това пострадаха нервните възли и ръката на Сайго безпомощно увисна.

Бяха съвсем близо един до друг и Сайго замахна с крак към коляното на Никълъс. За опора използва касата на вратата и ударът беше толкова силен, че ако беше стигнал целта си, коляното на Никълъс несъмнено би се строшило като крехка кристална ваза. Но той успя навреме да се дръпне и кракът на Сайго се стовари върху дървото. Разнесе се такъв тътен, сякаш цялата къща се готвеше да се срути.

Сайго възстанови равновесието си достатъчно бързо, за да се завърти и изчезне по коридора още преди Никълъс да реагира. Той стисна зъби и го последва. Юкио изтича до вратата.

— Никълъс!

Не получи отговор и забърза след двамата.

Покрита с блестящо сиви люспи, декоративната акула се поклащаше малко над дъното, устата й ритмично се отваряше и затваряше. Може би се опитваше да закуси с водораслите, проточили се край стената на аквариума. Край нея се стрелна двойка гурами 3 3 Пресноводна декоративна рибка с червеникави люспи. — Б.пр. и спокойствието й беше нарушено. Тя плесна с опашка и се скри зад стеблата на водните растения, които лека потрепваха от мехурчетата на кислородната помпичка.