Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

От цялата сцена Кроукър разбра само едно — това момиче наистина се страхува за него. Макар да не беше стопроцентово убеден в това, тъй като си даваше сметка, че тя все пак е актриса, която всеки божи ден се е обяснявала в любов пред окото на камерата. Момиче като нея е в състояние да включва и изключва чувствата си с лекотата, с която сутрин полага своя грим, а вечер го почиства.

Доста по-късно му хрумна, че тя няма абсолютно никакъв мотив да се държи по този начин. Какво би спечелила, ако успее да го убеди да не се качва на самолета за Вашингтон и да остане при нея? Прекрасно познаваше човека, който се беше опитал да го ликвидира или поне беше поръчал неговата екзекуция. Същият този човек вече беше нарушил дадената пред нея клетва и я беше включил в поръчката за убийство.

Името му беше К. Гордън Минк и Кроукър стоеше пред него.

— Къде се намираме, по дяволите? — изръмжа лейтенантът и смаяно огледа буйната растителност наоколо. — Да не би да съм попаднал насред Африка?

Не харесваше пискливите нотки в гласа си, но беше здравата уплашен. Не само от този човек, който имаше властта да нарушава законите в съответствие със своите лични планове, но и от това, което сам възнамеряваше да стори на Минк.

А Минк седеше насреща му и беззвучно се смееше. Въпреки желанието си да се контролира Кроукър усети как кръвта завира в жилите му.

— Би трябвало още сега да те пречукам с голи ръце! — изръмжа той.

Минк не отвърна нищо, тъй като вътрешно бе здравата разтърсен. Не беше много лесно да оказва гостоприемство на човек, когото само допреди минута бе считал за погребан в морето и отдавна забравен. Ръката му неволно се вдигна да докосне слепоочието. Сякаш искаше да премахне пулсиращата болка, изведнъж появила се там.

— Няма да е зле, ако се овладеете, лейтенант — сухо промърмори той и това беше единственото, което можеше да каже в момента. Все още изпитваше нужда от малко време, за да прогони емоциите от душата си и да отвори място на разума. Денят се очертаваше като един от най-тежките в живота му, той си даваше сметка за това и беше твърдо решен да ограничи в максимална степен пораженията, струпали се толкова внезапно върху главата му. — Моля, седнете.

— Къде по-точно? — озъби се Кроукър. — Сигурна всичките ви столове са минирани!

— Това пък какво означава? — озадачи се, без да иска, Минк. Беше си обещал да не отстъпва нито сантиметър пред лейтенант Кроукър, особено пък на своя територия. Но тази пулсираща болка в главата направо го подлудяваше.

— Мен се опита да убиеш три пъти, а Аликс Логан — точно два! Какво друго очакваш, да те попитам?

Минк тежко се отпусна назад, болката в главата му се усили, от устата му се откъсна лека въздишка, пулсът му чувствително ускори своя ритъм.

— За какво говорите? — попита леко разколебан той, лицето му видимо побледня въпреки силния загар. Едва сега си даде сметка за истинските мащаби на надвисналото над главата му нещастие. Заплахата на Кроукър му се стори съвсем реална, в главата му надвисна един объркан въпрос: Как допуснах да се озова в подобно положение? Как?

Кроукър любопитно го наблюдаваше, яростта му видимо намаля.

— Ние с Аликс бяхме обект на преследване веднага след като напуснахме Кий Уест — започна той. — В Ралей, Северна Каролина, и в Ню Йорк Сити срещу нас бяха извършени покушения. Това са опити за предумишлено убийство, Минк!

— Не разбирам — поклати глава Минк. — Никога и на никого не съм нареждал да убие Аликс. — После, сякаш изведнъж досетил се, че не е сам, очите му се впиха в лицето на Кроукър. — Не бих го сторил при никакви обстоятелства, още, повече че й бях обещал безопасност. Вие трябва да ми повярвате!

Думите нямат стойност, Кроукър добре съзнаваше това. Но в очите на Минк имаше нещо истинско, нещо, което твърде много приличаше на безмълвна молба. От думите на Аликс си беше създал впечатлението, че този човек е всемогъщ отровен паяк, който плете стоманената си мрежа в условията на абсолютна сигурност под крилото на правителството. А сега виждаше друго — подобно на него самия, и Минк беше попаднал в капана на неизвестното. Някак внезапно и двамата се оказаха еднакво объркани, и двамата не знаеха кое е добро и кое — лошо. Неприязънта изчезна. За пръв път откак бе влязъл в луксозния апартамент на Анжела Дидион и докоснал студеното й като бучка лед красиво тяло.

Кроукър започна да си дава сметка, че мотивите за едно хладнокръвно убийство могат да бъдат хиляди.