Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

Подготви направляващите въжета и зачака подходящ порив на вятъра. Той дойде под формата на две последователни резки подухвания, мускулите му се напрегнаха. Миг по-късно обаче вятърът стихна и тялото му застина в пълна неподвижност. Хайде, безмълвно се помоли той. Хайде, духай!

Косата му странно пропука, ясно усети как топлината залива израненото му тяло. Напрегна се, затвори очи и почувства прилива на енергия.

Когато тялото му сигнализира своята готовност, той напрегна мощните мускули на краката си и се отблъсна от парапета. Полетя в мрака, към неизвестното. За миг се завъртя около оста си и стремително започна да пада, после направляващите въжета влязоха в действие и той усети как вятърът го подема и издига на невидимите си криле.

Понесе се в нощта като огромен прилеп.

Акико засече Котен край минералния извор и внимателно го проследи. Беше дошъл с празни ръце, но на излизане от съблекалнята носеше продълговата кутия от полирано дърво. Сблъсквала се често с подобни предмети, Акико с лекота разбра, че това е калъф за оръжие. Съдейки по големината му, тя стигна до заключението, че това е дай-катана — най-дългата измежду самурайските саби.

Скрита в сянката на храсталаците, тя изведнъж изстина. Котен премина под един от бледите фенери и тя успя да разгледа сандъчето в ръцете му. Беше същото, което лежеше разтворено между Никълъс и съпруга й в градината. Котен се беше добрал до сабята на Никълъс!

Последва го с колата си. Движението в този час на нощта беше слабо и тя се принуди да кара без фарове, ориентирайки се единствено по червените стопове пред себе си. На няколко пъти изпита чувството, че го е загубила, особено след като пътят започна да се извива нагоре по хълмовете. Все пак успяваше да открие отново червените светлинки и да ги следва.

Районът беше чисто селскостопански и трябваше да проявява крайна предпазливост. Но небето беше толкова свъсено и непрогледно, че пречеше не само на нея, но и на Котен отпред.

Трийсет минути след потеглянето им от минералния извор колата на Котен рязко намали ход, свърна вляво по някакъв черен път и изчезна сред гъстите шубраци.

Акико отби встрани и спря. Слезе от колата и продължи пеша, тъй като не можеше да рискува повече. Дори шумът от мотора й би бил достатъчен, за да я издаде.

Пътят беше тесен и разбит, изпълнен с остри завои. По тази причина не й беше особено трудно да следва колата на Котен. Той спря на малка площадка, край която шумолеше гъста бамбукова гора. Край него изскочиха някакви мъже, а тя беше достатъчно близо, за да чуе разговора им. Веднага разбра, че Никълъс е избягал.

Ами Сато? За ограниченото време на престоя й край минералния извор беше успяла да научи единствено, че някакъв човек е загинал при автомобилна експлозия. Но кой е бил той?

Не можа да разбере, тъй като в същия момент се беше появил Котен. Дори и без него едва ли би посмяла да задава въпроси, тъй като рискуваше да бъде запомнена. Японското общество е силно разслоено, съседите се поддържат като роднини, особено в провинцията. Тук тя беше чужденка, а прекаленото любопитство на една чужденка за инцидент, който подозрително прилича на предумишлено убийство, неминуемо би станало достояние на полицията. Това Акико не можеше да си позволи.

Сега обаче беше доста озадачена. Мъжете насреща говореха единствено за Никълъс. Името на Сато изобщо не бе споменато.

Това можеше да означава само едно — Сато е мъртъв. Може би именно той е загинал при взривяването на колата, а може би е бил убит тук — сред шубраците. Тя не беше развълнувана от този факт, дори напротив — някой се беше погрижил да осъществи част от личното й отмъщение. Не беше и особено доволна, защото би предпочела да го свърши със собствените си ръце. Но тъй или иначе тя беше принудена да приеме създалите се обстоятелства.

Сега единствената й мишена беше Никълъс. Обърна гръб на малката площадка и се зае да изследва околността. Сред дърветата се очертаваше силуетът на голяма сграда без прозорци, вероятно някогашен плевник. Акико обаче беше сигурна, че днешното й предназначение е коренно различно. Подмина я и продължи търсенето. Търпението й скоро бе възнаградено, тъй като на югозапад от плевника откри останките на „хито ваши“. Наведе се, попипа ги и одобрително изсумтя. После се засмя и тръгна по следите на своя враг.

Аликс направи всичко възможно да го спре. Отначало вдигна скандал, нарече го луд, тъпак и какво ли още не, а след това се разплака и започна да го моли.