Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

— Какво е уредено?

— В два часа през нощта аз ще седя очи в очи о губернатора на Хонконг.

— Май не те разбирам — объркано го погледна Нанги. — Как е възможно това?

— Баща ми ще има грижата. Вече ви казах — нямате причини за безпокойство.

Нанги си спомни как посрещнаха Непредвидимия Чу в онова ресторантче край китайската граница, после в съзнанието му изплува начинът, по който Третия братовчед Ток беше уредил подслушването. Замисли се за Грийн Панг, за петте драконови глави, които олицетворяваха петте главни мафиотски клана, управляващи Хонконг. Какъв ли е бащата на Непредвидимия Чу, след като може да се свърже с губернатора по всяко време на денонощието? С каква ли власт и влияние разполага?

— Много съм ти задължен — поклони се дълбоко той.

— Аз също — отвърна Непредвидимият Чу. — Благодарение на вас се издигнах много в очите на баща си.

— Добре, да говорим по същество — въздъхна Нанги. — Ще седнеш очи в очи с губернатора, но какво от това? Един господ знае какво бихте могли да си кажете!

— Баща ми ще разговаря с него.

Нанги премисли отговора на младежа, после кимна и рече:

— Ако не ти се обадя до три, значи се е случило най-лошото. Тогава предай в ръцете на губернатора всички доказателства срещу Лю.

— Те ще предизвикат огромна сензация — каза Чу. — Огромен скандал, който окончателно ще дискредитира комунистите!

— Точно така, точно така — разсеяно отвърна Нанги.

— Много лошо за тях.

— При всички случаи е много лошо за тях — съгласи се Нанги.

Стояха един срещу друг и се гледаха в очите. Нямаха какво повече да си кажат, а и времето беше малко.

Непредвидимият Чу се поклони и тихо каза:

— До новата ни среща… Стари вуйчо…

Нанги затаи дъх. Току-що му бе оказана висока чест. Терминът „стари вуйчо“ се използва като особено рядка форма на обръщение от млад към по-възрастен човек, няма точен превод на нито един от европейските езици, но въпреки това е висш израз на уважение и почит.

— Дано те закрилят боговете! — прошепна развълнувано той. Имаше предвид неизброимите китайски божества, в които сам не вярваше, но които несъмнено играеха огромно значение в живота на Непредвидимия Чу. В съзнанието му нахлуха словата на безмълвна молитва: Благослови го, Господи! Благослови и двама ни!

Нанги откри, че Оушън парк, построен с дарения от Кралския жокейклуб на Хонконг, е оформен на две дискретни нива. На първото, разположено непосредствено зад високия портал, имаше разкошни градини, клоните на дърветата даваха подслон на стотици папагали с ярко оцветени пера, с които срещу пет долара всеки посетител можеше да си направи снимка благодарение на специалната фото служба. На върха на ниско хълмче беше изградено второто ниво, състоящо се предимно от богата градина с миниатюрни дръвчета бонзай. Сред нея бяха пръснати павилиони на „Еър Ню Гини“ и други авиокомпании, запълнени е редки представители на местната флора.

Зад павилионите се простираше езеро с лебеди и сложна каскада от водопадчета, а още по-нататък, в дъното, имаше открит стадион, Нанги обаче не стигна чак дотам. Казаха му да си купи билет за въжената линия, която стръмно се издигаше от „низините“ на Оушън парк и стигаше до въздушния терминал хиляда метра по-нагоре, кацнал върху ръба на скалист нос и издаден над водите на Южнокитайско море. Там имаше изкуствено издигнат атолов риф и друг, още по-голям стадион.

Движението се осъществяваше от четири различни въжени линии. Кабинките бяха изцяло остъклени, вътре се събираха по шест души. На Нанги му се струваше, че са окачени за стоманеното въже на прекалено тънка метална планка. Бяха го предупредили да се качи на най-лявата линия. Той застана на опашката и бавно започна да се приближава към мястото, от което кабинките поемаха своите пътници и тръгваха нагоре по стръмния планински склон.

Не се оглеждаше, тъй като си даваше сметка, че е наблюдаван. Въпреки това усещаше ясно присъствието на хората около себе си, сред които преобладаваха европейски и японски туристи. Млади китайчета възбудено разговаряха, очевидно доволни, че са в парка толкова късно през нощта. Или пък се обзалагат коя кабинка ще се откъсне от въжето и ще се сгромоляса в пропастта под краката им, цинично си помисли Нанги. Нямаше чувството, че някой му обръща специално внимание.

Кога ли ще бъде осъществен контактът, запита се той. Вече наближаваше кабинките, вероятно ще го извикат, след като стигне горе, на скалистия връх. Дали ще се вози заедно със семейството китайци, които бяха непосредствено след него?