Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

— Намери ли го? — попита Русилов, без дори да погледне в краката си.

Котен му протегна торбичка от обработена кожа, изглеждаше миниатюрна в огромната му лапа.

— Изскочи от него заедно с последния му напън — ухили се той. После, доловил колебанието на руснака, пискливо се разсмя. — Хайде, вземи я! Дъждът вече я изми!

Русилов протегна свободната си, ръка и бързо пъхна торбичката в джоба си. Замина „Тенчи“, помисли си Никълъс, после в съзнанието му се появиха думите на Сато: „Открият ли «Тенчи», те ще ни унищожат. Всички!“ Какво ли се крие зад този секретен проект? Сигурно е страшно важно, след като може да предизвика световна война! Трябва да разкрия тази загадка, рече си Никълъс. Трябва, и то скоро!

Тъмните очи се плъзнаха по посока на Никълъс.

— Сега ли да се погрижа за него?

— Стой по-настрана от него! — остро отвърна Русилов и горилата навъсено го изгледа.

— Току-що се изложихте завинаги пред него, Пьотр Александрович! — меко продума Никълъс.

— Вие двамата сте твърде опасни, за да ви се позволи директен контакт! — остро отвърна руснакът.

— Така ли? — искрено се учуди Никълъс. Разговорът започваше да става интересен. Откъде един оперативен агент на КГБ разполага с толкова подробни сведения за него? — Сигурен съм, че нямате моето досие. Аз съм обикновен гражданин.

— Тогава какво правите тук? — иронично се извиха веждите на Русилов.

— Ние със Сато-сан сме… бяхме не само делови партньори, но и приятели.

— И това е всичко, така ли? — гласът на руснака потръпваше от ирония.

Нямаше смисъл да продължават в този дух.

— Бомбата в колата не беше предназначена единствено за Сато — твърдо каза Никълъс. — Не бихте могли да сте сигурен, че само той ще влезе в колата.

— Ако бяхте влезли и вие, нещата щяха значително да се опростят — отвърна Русилов и потупа джоба си. — След като разполагаме с това тук, вие вече нямате значение за нас… Ако агентът ни беше засечен…

— От Феникс или от мен.

— О, вярвам, че нашият приятел Котен щеше да намери начин да ви държи настрана. Но нека си довърша мисълта — ако агентът ни беше засечен, ние положително щяхме да ви вкараме в играта…

— Ако искате да се радвате на живота си поне още известно време, по-добре е да ме застреляте веднага — спокойно рече Никълъс.

— Точно това възнамерявам да направя.

— И така никога няма да научите за промените в „Тенчи“, които бяха осъществени съвсем неотдавна.

— От кого? — попита Русилов и в гласа му за пръв път се долови известно колебание.

— А защо според вас „Томкин Индъстриз“ се слива със „Сато Петрокемикълс“? — отвърна с въпрос Никълъс. — Мога да ви уверя, че не е от братски чувства!

— Лъжете! — изръмжа Русилов. — За пръв път чувам подобно нещо!

Разбира се, че е за пръв път, помисли си Никълъс. Само че не можеш да бъдеш сигурен. Затова се страхуваш, че ако не ме откараш при Проторов жив, може би ще допуснеш фатална грешка. Времето е малко и едва ли е подходящо за поправяне на фатални грешки.

— Вие наистина не знаете някои неща — рече той. Словото беше отделна и доста старателно застъпена част от всестранната му подготовка. „Киай“ — страховитият боен вик, се използва за стряскане и понякога за парализиране на противника, а „ичи“ има същото предназначение, макар и по по-индиректен и по-прикрит начин. В този случай „ичи“ се идентифицираше с дефиницията за „позиция“ и зависеше основно от интонацията и самия глас на този, който прибягва до него. Изключително трудно изкуство. Почти безнадеждно, когато е комбинирано с външни, независими от волята на изпълнителя фактори. Наред с многобройните си умения Акутагава-сан беше изключителен сенсей по „ичи“, а в лицето на Никълъс беше намерил достоен ученик. — Вече бях започнал да мисля, че господин Проторов е наистина всемогъщ — добави той и остана с впечатлението, че в този момент животът му зависи единствено от „ичи“ и никакви други необикновени способности.

— Убий го! — изръмжа Котен. — Застреляй го веднага, иначе аз ще свърша тази работа!

— Я по-тихо! — скара му се Русилов, без да отмества очи от лицето на Никълъс. — Елате насам, другарю Линеър — добави той и гласът му потъна в оглушителната гръмотевица, разцепила от изток на запад небето над главите им. Дъждът ги обливаше с плътни сребристи струи. — В крайна сметка ще получите онова, към което толкова много се стремите в този момент.

Проторов! Душата на Никълъс потръпна от вълнение.