Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

Никълъс профуча между редицата камфорови дървета, които ограждаха пътечката към извора. Ушите му се изпълниха с воя на вятъра и плющенето на дъжда.

Сетивата му се напрегнаха до крайност с приближаването на слабо осветената съблекалня. Котен — опитен сенсей както по сумо, така и в още по-опасната сумай, можеше да се справи със Сато за не повече от три секунди. Тежко предчувствие притисна гърдите на Никълъс.

Може би именно то му попречи да усети навреме лекото помръдване на едва забележима сянка в периферията на зрението му. Все пак се приведе напред и рязко се извъртя надясно. Край ухото му бръмна блестящо насекомо, размина се на милиметри с главата му и се заби в дървото зад него с глух тътен. Съзнанието му автоматично отчете позицията на човека, хвърлил острия шурикен. Нинджа! Това означаваше, че убиецът на Феникс, предателят, избягал от „Теншин Шоден Катори“, е все още тук! От което следва, че все още имат шанс да спасят „Тенчи“ от руснаците!

Никълъс се остави изцяло на инстинктите си. Тялото му, мокро от дъжда и обилно избилата пот, рязко се насочи по посока на скрития в мрака противник. Искаше да стигне до него по най-бързия възможен начин, за да елиминира опасното му предимство с шурикените.

Влетя в съблекалнята и се плъзна като змия в тесните полуосветени коридори. На моменти тичаше, на моменти пълзеше по корем, ангажиран изцяло да нарушава естествения ритъм на придвижването си. На два пъти край ушите му бръмнаха шурикени и това го накара да удвои предпазливостта си. От звуците на острите като бръснач летящи ножове успя да определи, че е скъсил значително разстоянието до противника.

Но ситуацията беше тежка и непрекъснато се влошаваше. Къде е Сато? Отсъствието му го разсейваше, а в такава ситуация всяко разсейване можеше да се окаже фатално.

Плъзна се край редицата железни шкафчета, решил да се добере до своето и да извади оттам свещената си дай-катана. Внезапно върху рамото му се стовари страхотен удар и за момент го парализира. От устата му се изтръгна сподавено проклятие, краката му изведнъж се хлъзнаха по влажния под. Още докато се бореше да запази равновесие, рефлексите му вече бяха готови за защитна реакция. Сянката го връхлетя…

Никълъс рязко завъртя горната част на тялото си, дясната му ръка се стрелна напред. Лакътят й се превърна в стоманена опора, тясната част на дланта й се вряза в тялото на противника, разкъсвайки кости и плът. До ушите му долетя тежко изпъшкване, почти в същия миг вляво от него се разнесе грохотът на падащо, тяло. Светкавично и инстинктивно прибягвайки до способа „хризантема“ за възвръщане пъргавостта на крайниците си, той се стрелна напред и засипа с тежки удари проснатия насред тясната пътечка противник.

С чувство на свирепо удоволствие усети как вито един от тези удари не пропуска целта. После изведнъж получи зашеметяващ удар в слепоочието. Разтърси глава и отново се нахвърли върху противника, си. Но за това му беше необходима някакви си част от секундата — време, очевидно напълно достатъчно за другия мъж, тъй като него вече го нямаше.

Изправи се на крака и залитна. Сетивата му работеха на максимални обороти. Инстинктивно прибягна до „гецумей но мичи“ и веднага долови духа на нинджата. Той се отдалечаваше от Никълъс. Защо?

Миг по-късно отговорът на този въпрос вече беше в съзнанието му, душата му се сгърчи от безпокойство. От устата му се изтръгна нечовешки рев, сърцето му се изпълни с ужас и той се втурна обратно в тъмния коридор.

Сато не намери никого във вътрешността на сградата. Къде е Котен? Къде е мръсният предател? Задавяше се от гняв, адреналинът сякаш щеше да му пръсне сърцето, мисълта за предателството го караше да тръпне от погнуса.

Обърна се и изскочи отново под проливния дъжд. Наоколо беше пусто, не се виждаха, дори собствениците на минералния извор. Котен! Искаше да извика, но от устата му не излезе нито звук. Ще те убия! Но ще те убия бавно, за да се наслаждавам на мъките ти!

Втурна се към паркинга. Под лампата проблясваха мокрите покриви на две-три коли. Избърса с длан дъждовните капки от очите си и се вгледа в тях. Всички бяха празни. Премести поглед към наетата кола, с която се бяха придвижили от летището дотук.

Котен!

Колата невъзмутимо стоеше под струите на поройния дъжд. Сато се втурна към нея, без да мисли. Подхлъзна се на мокрия асфалт, нещо в гърба му пропука, просна се с цял ръст, въздухът напусна гърдите му с остро свистене. Изпъшка, вдигна се на коляно и закуцука към колата.