Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

Бяха проявили глупост, оставяйки Аликс Логан жива. Глупост и немарливост, особено ако нещата се разглеждат от гледна точка на сигурността. Но мъжете винаги проявяват слабост, въздъхна вътрешно тя. Дори мъж, който е могъщ и интелигентен като К. Гордън Минк. Защото именно той, въпреки енергичните протести на Таня, беше решил да я остави жива.

Това решение не беше взето по хуманни подбуди. О, не! Минк просто преспиваше с нея от време на време, като тайно отлиташе за Кий Уест, докато всички знаеха, че кара яхтата си някъде из водите на Чейсапик. А Аликс Логан, подобно на легендарната Шехеразада, беше успяла да го омайва със сладките си приказки и да отлага своята екзекуция.

— Съветвам ви да не мърдате, господин Линеър — просъска човекът на руски.

В гърдите на Никълъс беше насочено грозно, невероятно широко дуло.

— При най-малкото движение ще ви застрелям!

Никълъс с нищо не показа, че разбира този език и нарочно пристъпи крачка напред.

Нощта отново експлодира, ситни късчета асфалт изригнаха на сантиметри от краката му и болезнено се впиха в глезените му.

— Зная, че разбирате какво ви говоря, господин Линеър. Следващият куршум ще отнесе половината ви глава!

Вляво димяха разкривените отломки на наетата кола. От тях се издигаха тънки струйки черен дим. Сякаш змии бягаха от разрушената си клетка.

При грохота на експлозията тялото на Никълъс неволно потръпна. Като на животно, което иска да побегне, за да спаси живота си. Когато изскочи от съблекалнята, пламъците тъкмо бяха започнали да се слягат. Върху асфалта се виждаха овъглени части от тялото на Сеичи Сато, най-малко три ужасни купчинки. Дъждът равнодушно се лееше върху тях, бързо превръщайки ги в подобни на овъгленото желязо безлични черни петна върху мокрия асфалт.

Инстинктивно се беше шмугнал обратно в сянката на леката постройка, подсилена от големите кедри пред нея. Но руснакът, очевидно надарен с остър слух и още по-остро зрение, все пак беше успял да го открие. Никълъс беше сигурен, че именно този тип е екзекутирал Феникс, естествено, след като Котен го е извадил от строя.

Оръжието му беше последната новост от серията „Калашников“ — моделът АКЛ-1000, който имаше втора цев, способна да изстрелва и гранати. Беше толкова леко и компактно, че лесно можеше да се използва и с една ръка. Никълъс беше абсолютно безсилен срещу него.

Пристъпи бавно напред и дъждовните струи зашибаха главата и раменете му.

— Така вече е по-добре — обади се гласът, отново на руски. — Омръзна ми да си представям къде точно се намирате.

— С това нещо в ръцете едва ли ви е необходима особено точна представа — рече Никълъс.

— Точно така.

Никълъс получи възможност да го разгледа. Висок, здрав мъж с военна стойка, облечен в дълъг дъждобран. Беше гологлав и чертите на лицето му се виждаха ясно на ярката светлина — клюноподобен нос под гъсти вежди, които след няколко години ще станат рунтави и положително ще доминират над, общо взето, красивото лице с правилни черти. В момента тези черти бяха нещо неясно и второстепенно, върху лицето доминираха големи и широко разположени яркосини очи.

— Винаги съм харесвал: умните хора, независимо от идеологическите им заблуди — Леко се усмихна руснакът, после кимна и се представи с доста странно прозвучал официален тон: — Казвам се Пьотр Александрович Русилов.

— Очаквах да срещна Проторов — отвърна Никълъс. В момента единственото му оръжие бяха думите и той възнамеряваше да се възползва максимално от тях.

Лицето на Русилов помръкна, приятелското изражение изчезна като сянка.

— Какво знаете за Проторов?

— А вие откъде знаете, че говоря руски? — контрира го Никълъс. — Хайде, дайте да си разменим малко информация.

Руснакът се изплю и стисна автомата.

— Не сте в положение да се пазарите! — остро отвърна той. — Приближете се още малко към светлината!

Никълъс се подчини. С гърба си усети — някакво движение и миг по-късно в полезрението му се появи фигурата на Котен. На слабата светлина изглеждаше някак променен. Сякаш беше станал още по-дебел и силен. Когато се приближи, Никълъс разбра на какво се дължи това — през рамото му беше преметнат безжизнен труп.

Като пристъпваше ситно, приведен под тежестта на трупа, огромният борец внимателно се приближи до руснака. Стовари тялото в краката му и рече:

— Нинджата е свършен. Тоя тип му нанесе прекалено много удари. — Очите му се извъртяха по посока на Никълъс, който изпитваше странно чувство, слушайки руските думи от устата на огромния японец.