Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

Докато се хранеха, китаецът се зае да разказва за това, което беше научил от лентата.

— Преди всичко искам да зная докъде се простира информацията ви за нашия „другар“ Лю — рече той.

— До най-общи неща — сви рамене Нанги. — В Хонконг съм чужденец, а за съжаление не мога да ползвам услугите на своя банков директор Алън Су. Той не знае нищо за нашата работа и искам да остане в неведение до края. — Млъкна за момент, подреди мислите си и продължи: — Лю е уважаван търговец в Хонконг. Благодарение на многобройните му сделки в колонията са постъпили доста пари — от транспорт, финансови операции, полиграфическа дейност… Мисля, че една от неговите компании притежава голяма част от увеселителните заведения в Квун Тонг…

Непредвидимият Чу погълна овално топче от скариди и кимна с глава. Дъвчеше бързо и ситно като повечето китайци.

— Точно така — рече той. — А знаете ли, че освен всичко това той ръководи и синдиката, който притежава „Франтан“?

— Игралното казино в Макао?

— Същото — отвърна Непредвидимият Чу и хапна едно яйце от пъдпъдък, обвито в слой тесто. — Комунистите предпочитат да перат парите си във „Франтан“ по простата причина, че могат да обръщат милиарди в каквато поискат валута и никой не им задава излишни въпроси. Част от тукашните баровци също го правят, макар и не точно във „Франтан“.

Умът на Нанги усилено работеше. Започна да изпитва усещането, че течението в крайна сметка започва да се обръща.

Непредвидимият Чу продължаваше да, се тъпче и да размишлява на глас. Лапна едно ролце шунка, задъвка усилено и рече:

— Другарят Лю и Сочната Пиен са любовници не от вчера, това поне ми стана съвсем ясно. Този гладен плужек я обсипва с такива нежности, че чак главата ме заболя. Бих казал, че е доста страстен.

— А тя? — полюбопитства Нанги.

— Жена — отвърна Непредвидимият Чу с твърдата увереност, че е отговорил изчерпателно на въпроса. После премести встрани празните чинийки и придърпа пълните по-близо до себе си. Взе бутилчицата със соев сос, разтърси я здраво и започна да полива тестените топчета в поредната чинийка. След това ги поръси с лютив, червен като прясна рана сос. — От опит знам, че човек никога не може да има твърдо определено мнение за жените. Те се раждат коварни така, както еленът се ражда с рогата си. Отглеждат коварството си с лекотата, с която ходят на фризьор. Нима вие не мислите така?

Нанги не отговори. Питаше се накъде бие младежът.

— Аз пък мисля точно така — рече китаецът с интонация, която предполагаше, че вече е получил някакъв отговор. — Тази не прави изключение.

— Обича ли този комунист?

— О, да. Мисля, че го обича. Макар да не разбирам какво точно намира в тоя въшлив козел. Но чувствата й към него са без значение. — Опразнил поредното блюдо, той придърпа следващото. Съдържанието му отново бе обилно полято със соев сос и лютото чили. — Защото е ясно, че много по-силно от него обича парите.

— Аха — рече Нанги и почувства как течението отново започва да го носи в открито море. — И как уталожва тази своя изгаряща жажда? Чрез другаря Лю?

— Разбира се — кимна Непредвидимият Чу. Обилното хранене предизвика първите ситни капчици пот по челото му. — На това краставо куче му прави особено удоволствие да я отрупва с подаръци. Страхувам се обаче, че не е толкова щедър, колкото би се искало на нашата скъпа Сочна Пиен.

— И тя си позволява дребни отклонения, така ли?

— Така ми казаха.

Нанги усети как го обзема гняв. Този хлапак е стъпил на тънък лед!

— Кой друг знае с какво се занимаваш? — рязко попита той.

— Никой, освен вас — отвърна китаецът и най-сетне приключи с плюскането. Бутна настрана последната чинийка, лицето му блестеше от пот и мазнина. — Каза нещо на Лю и именно то ме накара да извърша някои малки проучвания. Сочната Пиен живее на Средното ниво, на улица „По Шан“. Този район се контролира от триадата Грийн Панг. — Извади снежнобяла копринена кърпичка и внимателно си избърса лицето, после се усмихна: — По една случайност моят трети братовчед носи номер 438 в Грийн Панг.

— Не искам да съм задължен с нищо на никакви триади и други мафиоти — твърдо рече Нанги.

— Няма страшно — напевно пропя Непредвидимият Чу. — Братовчед ми дължи кариерата си в триадата изцяло на баща ми и с радост ще ни помогне без никакви условия.

Нанги си помисли, че ще получи културен шок от тоя разговор, но все пак кимна с глава:

— Продължавай.

— По всяка вероятност нивата на скъпия другар Лю се оре и от още някой.