Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Зад гърба си имаше куп опасни мисии, многократно се беше разминавал на косъм със смъртта, отлично познаваше смразяващата тръпка на страха, разтърсваща тялото въпреки опита, въпреки желязното самообладание… Но сега се беше натъкнал на нещо коренно различно. Не знаеше дали това, което изпитва, е ужас или възбуда.

Дълго остана неподвижен, сякаш хипнотизиран от гледката, от необичайната алхимия на смъртта. Целия ден прекара в унесено състояние, пред очите му се мяркаха разпокъсани картини и образи, странна смесица от спомени и фантазия. От тях се роди една съвсем нова реалност — едно желание да прекара останалата част от живота си във вихъра на свещена, справедлива война…

Пред очите му се сблъскваха цели армии, от смъртоносни рани обилно се лееше кръв, ранените падаха, за да бъдат стъпкани от своите другари, устремили се напред, към победата…

Жегата на безцветния ден най-сетне започна да преминава в изумруден здрач. Дъждът беше престанал по време на съня им, но започна отново малко след като се събудиха. Облекчиха се кой както може, хапнаха надве-натри, прилежно изгълтаха хапчетата против малария и потеглиха на път. След около час стигнаха края на джунглата, пред тях блеснаха огньове, ярки като скъпоценни камъни. И злокобни.

— Лаос — обади се зад гърба му Джин.

До Дук кимна с глава и тихо нареди:

— Пеперуда!

Хората му моментално се пръснаха. „Пеперуда“ беше наименованието на разположението на силите, предхождащо навлизането в опасна територия и осигуряващо максимална защита срещу евентуална засада на врага. Не срещнаха никого, въпреки взетите предохранителни мерки.

Огньовете бяха на по-малко от километър, оказа се, че горят останките на голямо село. Приближиха се и спряха. Тук-там все още се издигаха ярки, почти бели на цвят пламъци. Наличието им в този порой беше неестествено, очевидно имаха химически произход. Наоколо бръмчаха едри мухи, няколко крачки по-нататък в ноздрите ги удари тежката миризма на изгоряло месо.

— Напалм — безпогрешно определи До Дук, имал възможност да се нагледа до насита на пораженията от това страшно оръжие. По улиците се въргаляха камари от трупове, черните дупки на мястото на очите им се взираха обвинително в пришълците. Над тях жужаха плътни облаци мухи, вонята беше отвратителна. До Дук прескачаше телата и внимателно се взираше в тях. Сякаш очакваше да чуе страшната им история. Дори нунгите не бяха в състояние да кажат дали тези трупове са на лаосци или на бойци от Виетконг…

— Какво се е случило тук според теб? — попита Рок. — Наказателна акция на армията?

До Дук сви рамене. Прекрасно знаеше какво има предвид партньорът му — акция, подобна на онази в Ми Лай, осъществена от лудия лейтенант Кели и неговите главорези.

— Доколкото ми е известно, наши части не действат на територията на Лаос — промърмори той.

— Я се стегни! — презрително го изгледа Рок. — Знае ли някой от нас какво планира ВР и какви ги върши из тези пущинаци?

Имаше предвид Военното разузнаване. До Дук наистина се замисли по въпроса. Онези от Дирекция „Изток“ на Пентагона, възложили на Майкъл Леонфорте тази мисия, наистина биха могли да бъдат от ВР.

Стиснали своите калашници в ръце, нунгите вървяха по улиците на унищоженото село с мрачни лица. До Дук отново си спомни за твърдението на Джин, според което Гуай действат на територията на Камбоджа. Нима не биха могли да бъдат и в Лаос? Всеки въпрос, изникващ в главата му, го водеше все по-близо до Златния триъгълник. Миризмата на гнило, доловена още по време на последния инструктаж, изведнъж придоби съвсем определен аромат — аромата на парите.

В същия момент Ригс извика, взводът хукна към източния край на руините, където се издигаше бетонен бункер. До Дук и Рок се спуснаха по стъпалата с намерението да го огледат. Макар и вкопан само наполовина в земята, бункерът беше останал недокоснат от въздушното нападение.

Рок насочи гранатомета към вратата и вдигна предпазителя. Доналдсън беше първият, който се втурна към дупката в бетона след оглушителната експлозия, хвърли вътре граната с нервнопаралитичен газ. Всички залегнаха на почетно разстояние от вратата, изчакаха разсейването на газа и бавно започнаха да се надигат на колене.

До Дук и Рок първи проникнаха вътре. Хора нямаше, бункерът очевидно беше използван за склад на оръжие и боеприпаси. Край стената бяха наредени 762 — милиметрови автомати К-50, китайско производство. Този факт беше знаменателен, особено в контекста на предупреждението, отправено от Джин. Вътре имаше и други оръжия, производство на комунистически Китай.