Ерик Лустбадер: Завръщането на нинджата (Част I)

Ядоха спагети с масло и хрупкав италиански хляб, още топъл. Маргарет щедро поръси своите с лют пипер. А Кроукър установи, че е живял твърде дълго на Маркоу Айлънд и вече е успял да забрави вкуса на истинските спагети.

По-голямата част от виното изпи тя.

— Всъщност защо приехте да ви гостувам? — попита някъде по средата на храненето той.

— От любопитство — отвърна с обезоръжаваща искреност тя. — Мислех ви просто за още едно ченге, появило се да поднесе своите съболезнования. Но когато разменихме няколко думи, разбрах, че съм подведена от общия стереотип…

— Същото се случи и с мен — засмя се Кроукър. — Мислех си, че като жена на Тони Д., вие ще се окажете… Е, знаете какво… — замълча, обзет от странно притеснение.

— Сред сицилианците е разпространено старо поверие, Лю — погледна го тя. — Жените служат за чистене, готвене и раждане на деца — за предпочитане мъжки, на две години веднъж… Но аз не съм сицилианка и не отговарям на тези изисквания.

— Но Тони е сицилианец и въпреки това се е оженил за вас…

Тя избърса устни със салфетката.

— Бях много млада, а той беше луд по секса… Страшно му харесваше да ме чука.

— А вие? Вие какво харесвахте у него?

— У Тони? Той беше като рицар от приказките — силен, властен, красив… Беше по-възрастен от мен, знаеше какво иска и как да го получи. В очите на едно младо момиче тези качества са страхотно привлекателни, особено когато хлапетиите наоколо изобщо не знаят какво искат…

Кроукър допълни чашата й, на устните й се появи лека усмивка:

— Едва ли ще ме напиете, Лю. По-добре изобщо не се опитвайте.

— Значи се омъжихте рано — не й обърна внимание той. — А после какво стана?

— После ли… — тя се намръщи, вдигна чашата пред очите си и се зае да изследва златистата течност. — После животът се стовари отгоре ми… Истинският живот, груб и брутален. Изведнъж престанах да бъда Маргарет Голдони и се превърнах в госпожа Антъни де Камило, съпруга на Тони… Доста бях шокирана, когато разбрах, че с това се изчерпват всичките желания на мъжа, когото доскоро боготворях… — млъкна, остави чашата на масата и тъжно се усмихна.

— Но имате свой собствен бизнес… — промърмори Кроукър.

— О, да. Благодарение на брат ми, който успя да убеди Тони, че се нуждая от нещо подобно… Но това се оказа грешка, тъй като Тони се почувства унижен… И ме накара да си плащам за волността, да си плащам всеки божи ден…

— Искате да кажете, че има дял от него, така ли?

— Не — хладно отвърна тя. — Искам да кажа, че има дял от мен!

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3776

Сканиране: Диан Жон, 2010 г.

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2010 г.

Издание:

Ерик Ван Лустбадер. Завръщането на нинджата

Американска, първо издание

Превод: Веселен Лаптев

Редактор: Константин Божинов

ИК „Гарант 21“, София, 1994 г.

ISBN: 954-8009-44-7 (ч.1)

Джон Сингър Сарджънт (1856–1925) американски художник натуралист. — Б.пр.

Федерална програма за закрила на свидетели — специална система за запазване на важни свидетели по углавни дела, въведена в САЩ през 1981 г. — Б.пр.

Италианска алкохолна напитка, подобна на мастиката. — Б.пр.

Вид южноамерикански кактус с подчертан наркотичен ефект. — Б.пр.

Игра на думи с инициалите на двете словосъчетания SF — Special Forces и Science Fiction. — Б.пр.