Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Кроукър предпочиташе да държи ротвайлера под око, но нямаше как — трябваше да концентрира вниманието си върху нея.

Ръцете й сякаш действаха, независимо от съзнанието, бавно и методично разтваряха плика и вадеха фотографиите. Погледна нагоре към него, сякаш търсеше помощ, после сведе очи към първата снимка в скута си.

Беше онази със сърцето, пришито към пъпа на жертвата. От устата й се изтръгна сподавен писък.

Ротвайлерът изръмжа и се втурна напред, влачейки водача подире си. Беше убеден, че господарката му се намира в опасност и беше прав.

— Госпожо Д.?

— Всичко е наред, Джоуи — вдигна глава тя. — Остави ни на спокойствие.

Кроукър чу подрънкването на металната верига, ротвайлерът беше принуден да се върне на изходна позиция.

На снимката имаше сълзи, мътно проблясващи върху гланцираната хартия. Тя разгледа всичките и сякаш изпадна в парализа. Пръстите й несъзнателно ги прехвърляха, ужасните изображения сякаш вече нямаха значение, по-важно беше сбогуването, вече наистина за последен път, с любимия брат…

— Защо ми ги показвате? — прошепна най-накрая тя. — Те са… Те са отвъд всякакво понятие за нормално човешко поведение…

— Точно така — отвърна той. — Предполагам, че вече ви е ясно защо съм тук.

Пръстите й бяха бели и неподвижни като късчета скала.

— Съгласих се да разговарям с вас само защото сте…

— Защото съм ченге.

— Не — поклати глава Маргарет. — Федералните агенти изглежда мислят, че съм им задължена, защото са поели Дом под закрилата на ФПЗС… Но грешат, тъй като не успяха да спазят своята част от условията на сделката… Те не му осигуриха закрила.

— Това е само половината от истината — отвърна Кроукър. — А другата е, че Доминик Голдони наруши правилника на ФПЗС и именно заради това беше убит… Забравяте, че досега нямаше случай на нещастие с човек, получил закрилата на ФПЗС и спазвал съответните правила…

— Но и ФПЗС не беше се занимавала с човек като брат ми!

Туш, помисли си Кроукър.

— Знаете добре как се действа в съвременния свят, детективе — продължи тя с по-спокоен и някак по-неуверен глас: — Никой не желае да поема отговорността. Разбира се, аз не очаквам федералните ченгета да дойдат и да кажат: „Извинете, ние се провалихме.“ Това би било прекалено компрометиращ жест за тяхната велика програма… Затворниците ще се уплашат, ще хукнат да бягат, някои от тях неизбежно ще получат куршум в главата…

Много точна преценка на ситуацията до момента, призна в себе си Кроукър.

— Ето, точно тук е проблемът — промълви той. — Какво точно е сторил Доминик Голдони, за да се изложи на смъртна опасност? — наблюдаваше я внимателно, сякаш тя се беше превърнала в ротвайлер, готов за скок. — Повикал е Джини — една от любовниците си, на име Вирджиния Морис, която живее в Куинс…

Маргарет беше свела глава и бършеше сълзите си от снимките на убития си брат.

— Джини също е било убита — продължи Кроукър. — На същото място… — главата й отскочи нагоре толкова рязко, че вратните й прешлени пропукаха:

— Дойдох тук, за да разбера какво е накарало Доминик да наруши правилата за сигурност на ФПЗС. Теорията ми е проста: той е искал да скъса с Джини, а тя е искала обратното. Изпаднал в деликатна ситуация, вашият брат е потърсил нечия помощ… може би на съпруга ви… И точно телефонното обаждане го е убило. Някой е прехванал разговора и е успял да открие тайната квартира.

— Не разчитайте на Тони — прошепна тя. — Дори на сакато ченге няма да помогне, ако е решило да пресече улицата…

— Вие познавахте ли Джини?

— Какво?

Тази мисъл се появи в съзнанието му благодарение на нещо, което беше казала. Или може би от начина, по който го беше казала… Била е много близка с брат си, а проблемът му в крайна сметка е бил интимен…

— Би трябвало да знаете за похожденията на брат си извън семейството, поддържали сте изключително близки отношения… — промърмори на глас той.

Тя рязко се изправи, снимките паднаха на земята. Кроукър се наведе да ги събере, пъхна ги обратно в плика и забърза подире й.

— А може би не сте знаели нищо… — примирително промърмори той, когато изравни крачка с нейната. — Все старата сицилианска история… Жените не бива да имат нищо общо с бизнеса…

— Сексуалните апетити на Дом наистина нямаха нищо общо с бизнеса! — отсече тя. — Освен това фамилията Голдони не е сицилианска, за разлика от тази на съпруга ми! Ние произхождаме от Венеция.

— Но вие с брат ви сте наполовина сицилианци — възрази Кроукър.