Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— По дяволите! — изръмжа Рок. — Какво ли се е стоварило отгоре й?

До Дук мълчаливо гледаше трупа.

Отново заваля, дъждовните капки бяха огромни, като потта от челото на Буда… Въздухът беше тежък и лепкав, дишането стана трудна работа…

— Опушили са я като сьомга — промърмори Ригс, изскочил ненадейно зад гърба им с автоматична пушка М-60 в ръце, готова за стрелба. — Но останалото…

— Никога не съм виждал такова нещо — обади се Доналдсън, застанал до него, също с пушка в ръце. — Имам чувството, че ми настръхва косата…

— Това е работа на шибания Чарли! — изсъска Рок.

— Не са го направили виетконгци — обади се на съвсем приличен английски Джин.

Очите на Рок се разшириха, До Дук неволно се усмихна.

— През цялото време си знаел, че копелето говори английски, нали? — прогърмя заплашително рейнджърът.

— Нали ти казах да научиш езика му? — разшири усмивката си До Дук. — Както виждаш, той вече е научил твоя…

— Гадно, мръсно, смрадливо ко… — започна тирадата си Рок, но До Дук му махна с ръка да млъкне и се извърна към Джин:

— Кой тогава го е направил?

Джин прекрачи трупа на момичето, докосна го с дулото на съветския си автомат АК-47, устните му помръднаха в безмълвна молитва.

До Дук направи знак на другите да останат по местата си и тихо последва Джин. Нунгът се отпусна на колене, автоматът остана да стърчи между краката му. До Дук клекна до него и измъкна пакетче с цигари. Известно време пушиха в мълчание, после До Дук натисна фаса си в калта и тихо попита:

— Какво още трябва да знам за ситуацията?

Джин дълго не отговори. Очите му бяха насочени към триизмерното покривало на джунглата, пронизвано от гъсти водни струи. После започна тихо, без всякакви прелюдии:

— Като малък е часове си играех в градината на баба ми. Никога няма да забравя как цветята блестяха под топлите лъчи на слънцето, как тичах сред лехите и исках да докосна нежните им листенца… — дръпна дълбоко от цигарата, миг по-късно димът напусна ноздрите му с леко свистене. — Няколко месеца след като виетконгците убиха баба аз отново се озовах в този край. Реших да хвърля едно око на мястото, в което бях прекарал детството си. Къщата беше останала непокътната, но градината беше потънала в буренак, красотата я нямаше… — ръката му с бронзов загар се вдигна с дланта нагоре: — Много искам да вярвам, че един ден ще се върна у дома, без да имам нужда от това… дланта се стовари върху приклада на автомата. — Но колкото по-дълго воювам, толкова по-малко вярвам, че това някога ще стане… Злото се ражда всеки ден, избуява като бурен…

— Напълно те разбирам, Джин — прошепна До Дук. — Но все пак искам да зная какво се е случило с това момиче…

— Питай Гуай…

— Гуай ли? — озърна се До Дук. На диалекта на нунгите тази дума означаваше демон.

— Гуай са нунги като мен, но имат други цели и, действат с друга средства. Това е тяхна работа… — въпреки будисткото си възпитание Джин не успя да прикрие горчивината в гласа си.

— Никога не съм чувал за Гуай…

— Те се наричат другояче, този прякор са им дали хората, които са пострадали от тях…

До Дук с лека изненада забеляза, че Джин се чувства неудобно. Вълнението му от смъртта на това момиче беше далеч по-голямо от това, което беше изпитал, докато стъпваха върху костите на хиляди убити кхмери, изпълнили дъното на оризището.

Секта на племето нунги, наречена Гуай, е изтезавала това дете. Възможно ли е? В главата на До Дук отново звънна предупредителната камбанка, прозвучала за пръв път по време на инструктажа от Червото. Лаос. Южният път, водещ към Златния триъгълник. Подозренията му започнаха да придобиват плът и кръв.

— Знаят ли Гуай къде се намира нашият обект? — попита на глас той. — Възможно ли е да са го взели за заложник? — Това би обяснило до голяма степен истерията на шефовете в Пентагона след изчезването на Майкъл Леонфорте.

— Не зная — отвърна Джин, изправи се и тръгна обратно към гъсталака.

Дневна светлина и страх. Чувството за самота се беше стопило. Дъждът продължаваше да плющи с пълна сила, всички останали звуци бяха удавени в грохота му. Поспаха, доколкото това беше възможно, и До Дук установи, че затвори ли очи, пред тях моментално изплува обезобразеното тяло на момиченцето, проснато като жертвено агне в основата на прогнилото дърво. Не беше развълнуван от смъртта на това дете, тук деца загиваха с хиляди. Тревожеше го по-скоро начинът на умъртвяването.

Стана и отново се приближи до дървото, под което лежеше трупът. Приклекна, втренчи поглед в него, умът му заработи на високи обороти. Гледката наподобяваше картина, всичко в нея беше изчислено предварително. Една добре обмислена композиция. „Жертвено агне“. Фразата се въртеше в съзнанието му, ясна и натрапчива като камбанен звън. Дали наистина е била принесена в жертва? Това ли смущаваше Джин?