Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Очите на Червото отново дойдоха на фокус и се заковаха върху лицето на До Дук.

— Докарай ми го тоя мръсник, войниче! Жив или мъртъв, но ми го докарай!

Излетяха през нощта, До Дук така и не научи крайната точка на полета, задоволи се единствено с първоначалната информация. Във въздуха Доналдсън, по-напрегнат от всякога, се залепи за радара, Рок се изправи над рамото му. На него До Дук връчи запечатания плик със заповедите. Беше от специална, топяща се в устата хартия, при нужда лесно можеше да се глътне. През няколко, минути Рок крещеше корекциите в курса, които им предоставяше радарът. Ригс беше заковал поглед в тила на Доналдсън, сякаш очакваше поредната психологическа атака на доктор Странник. Двамата нунги спяха дълбоко.

Липсата на въоръжение в самолета ясно показваше, че крайната цел на полета е район с ограничен въздушен трафик, без наземни радари. Това намирисваше на Камбоджа, превърната от „Чарли“ в основна тилова база, откъдето комунистическите сили, след съответното прегрупиране и превъоръжаване, отново се хвърляха в боеве срещу американската армия.

Краткият инструктаж даваше смътна идея за крайната цел на полета, До Дук не беше изненадан от факта, че ще се приземят в отдалечен от вниманието на противника район. Впечатление му направи разстоянието, едва сега разбра защо е получил „Семинола“, чиято далечина на полета далеч надвишаваше тази на тежковъоръжен самолет. Доколкото можеше да се ориентира, те се насочваха към центъра на нищото. Върху картата, която беше запомнил наизуст, преди да я глътне, имаше един-единствен ориентир, разположен в близост до Меконг — някакво малко селце на име Сре Самбор разположено на около три градуса северозападно мястото за кацане.

— Прелетяхме над половината Камбоджа — обади се Рок, в гласа му се долови известно учудване. — К’во е търсил тук Майкъл Леонфорте, по дяволите?

— По-правилно е да попиташ защо Пентагонът го е изпратил тук — погледна го До Дук.

Официалната позиция на Камбоджа във военния конфликт беше неутралитетът, но До Дук беше чувал, че сложни проблеми с по-силния във военно отношение Виетнам принуждават министър-председателя Лон Нол да затваря очи пред набезите на Виетконг върху суверенната територия на страната. Всичко това го караше да мисли, че на практика са се насочили към горещ във всяко отношение район, при това напълно слепешком, тъй като не разполагаха дори с обикновена полева радиостанция.

Ситуацията наистина беше Тенту…

Намираха се в разгара на дъждовния сезон, вече дванадесети ден валеше като из ведро. Времето не беше особено подходящо за офанзивни операции, фактът, че въпреки това се придвижваха на север, означаваше само едно — задачата им беше важна и спешна. Пистата, на която трябваше да се приземят, не само не разполагаше с хангар, но край нея напълно липсваха и каквито и да било други съоръжения. Един Господ знае кой и как е открил нейното съществуване, помисли си До Дук. Тук нямаше нищо, което да наподобява военен обект, но въпреки това личеше, че полосата се поддържа добре. От кого?

Местоположението й беше в самия край на тясна долина, запълнена е оризища. Веднага след кацането групата разтовари оборудването си и тръгна на север, към реката Меконг. До Дук се обърна да хвърли последен поглед на машината, беззащитно стърчаща сред мочурливите оризища.

За прекосяването на многобройните блатисти оризови полета бяха необходими върховни усилия. Не срещнаха никакви военни патрули, не срещнаха изобщо никого. Вървяха сами, калното плато ги заобикаляше от всички страни.

Лидерът на нунгите се казваше Джин — мършав младеж с трескав поглед и отривисти движения. До Дук постоянно се съветваше с него, думата му беше решаваща, когато възникваше спор за посоката на придвижване. Рок очевидно не беше доволен от този факт, между двамата се възцари известно напрежение.

— Какво правиш, по дяволите? — изръмжа Рок, когато До Дук за пръв път поиска съвета на Джин.

— Не викай, за Бога! — раздразнено отвърна До Дук. — Знаеш, че джунглата има способността да усилва звука и да създава ехо!

Рок хвърли злобен поглед по посока на нунгите, но все пак снижи глас.

— А какво ще стане, ако тези копелета играят двойна игра? — попита той. — Чарли положително ще знае за присъствието ни тук…

— Спокойно. Забравяш, че никой не знаеше накъде точно излитаме…

— Което не пречи на тези мършави копелета да ни сготвят за обяд при първа възможност, нали?