Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Завоите бяха почти под прав ъгъл, много от местните жители бяха монтирали огледала по околните дървета — единствен начин да видиш дали насреща не идва друга кола.

Летяха между вечнозелените храсти с огромна скорост, на Рик започна да му прилошава от люшкането по острите завои.

— За Бога, Джъстин! — примоли се той. — Пусни проклетия педал!

Тя продължаваше да хвърля кратки погледи в огледалото за обратно виждане, от цялото й поведение личеше, че още се страхува от неизвестния преследвач.

— Само няколко минути и вече ще бъда сигурна — процедиха здраво стиснатите й устни.

Навлязоха в поредния завой, по-остър от предишните. Тук огледала липсваха, Рик усети онова свиване на стомаха, което беше почувствал при първия си скок с парашут. Под него има само въздух, земята се приближава насреща му с главозамайваща скорост, тялото му всеки миг ще се сплеска в нея…

Слухът му долови боботенето на дизеловия двигател още преди очите му да видят огромния булдозер, в същия миг Джъстин отново беше отместила поглед към огледалото. Рик нададе силен предупредителен вик, ръцете му се вкопчиха във волана.

Грамадната машина закри гледката през предното стъкло, Джъстин изкрещя и скочи върху спирачния педал. Воят на сирената върху покрива на булдозера прогони следобедната тишина на предградието, прозвуча като погребален звън…

Рик скочи върху Джъстин и завъртя волана с цялата сила на мускулите си. Но в този момент бяха едва на метър от тежката машина.

Какви мисли минават през главата на човек, попаднал в подобна ситуация? Умът на Джъстин се изпразни от съдържание, очите й механично регистрираха късчето синьо небе, появило се над покрива на тежкия булдозер: В тази кратка, изпълнена с неземно сияние частица от секундата тя видя целия си живот като на длан, като картина, очертана от въздишката на Бога…

Метърът беше преодолян за отрицателно време, греблото на булдозера от дебела стомана се вряза челно в колата. Предницата се нагъна като тънък картон, моторът, натрошеното арматурно табло и челното стъкло, пръснато на ситни късчета, влетяха в купето със страшна сила.

Остатъкът от колата, скъсен наполовина, рязко се повдигна във въздуха, като матадор, попаднал между рогата на разярен бик… Прелетя известно разстояние, преобърна се и със страшна сила се вряза в двойка дебели и очевидно много стари японски кедри. Преряза ги като бръснач, за частица от секундата увисна във въздуха, прозрачни струи бензин плискаха от смачкания резервоар, сякаш бяха кръв от прекъсната артерия.

Водачът на булдозера усети миризмата на бензин и това го изтръгна от вцепенението. Скочи на крака, отвори вратичката и хукна по-далеч от мястото на катастрофата. Тичаше колкото го държат краката — така, сякаш го гонеха сто дявола. Въпреки всичко силната вълна на експлозията повдигна тялото му от пътя и го запрати в крайпътните шубраци. След известно време надигна глава и установи, че лежи в основа на дърво с обелена кора. Не му стана ясно дали е станало сега, или при някой предишен инцидент. Насочи замаян поглед към мястото на катастрофата, но видя само огромно огнено кълбо, закриващо дори небето. Потръпна и отново припадна.

Специалните части на американската армия във Виетнам съвсем справедливо бяха наричани „Научна фантастика“ 5 5 Игра на думи с инициалите на двете словосъчетания SF — Special Forces и Science Fiction. — Б.пр. . Тези момчета вършеха черната работа в една мръсна война, техните дела никога не влизаха в ССРС — Секретните седмични разузнавателни сводки на Оперативния щаб на Пентагона, разположен в Тан Сон Нхут. Обикновените войници пък ги наричаха НЛО — Необичайни ловни операции.

Въпреки тази слава До Дук беше истинска аномалия в редовете на „Научната фантастика“. Официалното му звание беше Е-9, тоест старши-сержант от ВСЮВ — Въоръжените сили на Южен Виетнам. Служеше в Трета стрелкова дивизия, която изпълняваше мисии в тила на врага и именно като експерт по тези операции попадна в полезрението на НФ.

Когато се записа доброволец във ВСЮВ, той беше едва шестнадесетгодишен и, естествено, скри както възрастта, така и произхода си. Далеч по-просто беше да е чист виетнамец, затова смени малкото си име. Никой не си направи труда да го провери, защото по онова време Южен Виетнам водеше битка за оцеляване, важно беше пушечното месо, а не бюрокрацията…

Старши-сержант беше най-високият чин, който се полагаше на доброволец. До Дук притежаваше безспорни качества за офицер, но упорито отхвърляше предложенията на командирите си да замине в школа.