Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Челесте отправи поглед нагоре, право в тила му.

— Този мост е творение на Тао-тао, на неговата магическа сила? — попита тя.

Никълъс доста се учуди от факта, че тя знае за Тао-тао, очевидно знаеше и друго — че той самият е танжин…

— По косвен начин — отвърна. — Всъщност мостът Канфа е творение на най-древните чудотворци, обработвали предимно психиката на своето паство. Били са известни под името месулети и са живели преди толкова хилядолетия, че никой не може да определи точно откъде са се появили: Вероятно това не е толкова важно, тъй като те с положителност са били номади, бродили из огромната пустиня Гоби, част от която по-късно се превръща в сибирските степи и високите плата на Тибет и Бутан…

Костите под краката им скърцаха и се огъваха, станали плъзгави от липсата на плът и сухожилия около тях.

— Били хора с бронзова кожа и монголоидни черти, вероятно прародители на част от племената, населяващи днес широки области от Северен Китай, Камбоджа, Лаос, Бирма и Полинезия… Отличавали се по син, татуиран от вътрешната страна на китката полумесец.

Мостът Канфа се стесни още повече, пропукването на костите ставаше все по-обезпокоително, започваше да звучи като стенанията на загубени души…

— Някои хора считат, че името им, превеждано на безброй езици, в крайна сметка става Метасула и се персонифицира в личността на древен мъдрец, цитиран от Библията…

Наближаваха най-високото място на моста, придвижването им стана още по-трудно поради увеличения наклон.

— Векове по-късно персийският мъдрец Заратустра открил следи от Канфа и ги включил в своето учение. Според неговата версия мостът може да бъде прекосен само от праведници, на другия край ги чака дух-закрилник, който ги отвежда в рая…

— А неверниците? — попита Челесте.

— Според Заратустра преминаването през Канфа е изпитание, нещо като ритуал за просветлението на духа. То символизира космическата битка за душата на човека… Предполагам, че можеш да се досетиш за останалото. Неблагочестивите не можели да стигнат отсрещния край… В средата на моста ги чакал демон, който ги хвърлял отвъд парапета…

Челесте вдигна глава, от устата й се откъсна сподавен вик.

Пътят им беше препречен от фигура с неясни очертания, огромна и заплашителна. Жестокото й лице с изпъкнали очи беше покрито с маска, от нея стърчаха само рунтави вежди и широка, злобно ухилена уста. Противна мутра, събуждаща страх и отвращение във всяко живо същество. Никълъс усети как Челесте прави опит да се откопчи от пръстите му, мускулите му инстинктивно се стегнаха. Съзнаваше, че ако сега я изпусне, шансовете им да преминат през моста Канфа се превръщат в нула.

С помощта на Тао-тао той беше разбрал какво ги очаква още преди да стъпят на верандата отвън. Не се уплаши, беше по-скоро заинтригуван, а и мъничко учуден… От книгите знаеше нещичко за Канфа, но никога не беше предполагал, че то може да се демонстрира на практика от Тао-тао или някоя друга форма на психическо въздействие. Месулетите винаги са били обект на интензивно проучване от проповедниците на Тао-тао, но техните познания често се оказваха не само непълни, но дори и противоречиви.

Фактът, че Канфа се демонстрира тук, във Венеция, също беше безкрайно интригуващ. Което обаче не означаваше, че е необясним. Нали Челесте беше споменала за скитите и първото им събиране в църквата Сан Белисарио? А именно скитите са практикували древното магьосничество на месулетите, при това по-рано дори От Заратустра… Според разказа на Челесте те са били сред бежанците, основали Венеция…

Отправи поглед към маскирания демон и каза:

— Зная какво искаш, но няма да го получиш!

— Нищо не знаеш — отвърна демонът, гръмотевичен кикот се изтръгна от тъмната дупка, която му служеше за уста. Ехото се блъсна в невидимите стени, върна се при тях и накара кожата им да настръхне.

Никълъс концентрира духовните си сили, после рязко се спря. Инстинктът му отправяше недвусмислено предупреждение, стори му се, че започна да разбира защо е бил издигнат мостът Канфа. Прогони от духа си силите на Акшара, усвоени от Канзацу — неговия опитен сенсей по Тао-тао и смъртен враг; човека, когото Съдбата беше предопределила да унищожи. Изведнъж потръпна от желание да притежава „Шукен“ — онази сила, която обединяваше Акшара и Кшира — двете съставни части на Тао-тао, и превръщаше своя приносител в подобие на боговете… Защото подозираше, че само такава сила може да го спаси от смъртната опасност, пред която се намираше в момента…