Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Виж какво, бебчо…

Той млъкна, видял как дулото на револвера се насочва в гърдите му. Тя беше на такова разстояние, че не можеше да й отнеме оръжието, не можеше да я победи с груба сила. Очите й блестяха с опасен пламък.

— Маргарет, чух всичко — смени тона той. — Чух и разбрах. Защо не махнеш това нещо от ръцете си, преди да стане беля?

— Не, Тони — поклати глава тя. — Край на „бебчо“, край на крясъците и побоищата. С това е свършено веднъж завинаги, редът е променен. Защото аз имам властта да те убия. Аз мога да натисна спусъка, само ми дай още един, последен повод. Ето как се промених… Получих силата… не, по-скоро си възвърнах силата и самоуважението. Това, което ти ми беше отнел, Тони…

Тони облиза устни, очите му скачаха от дулото към лицето й и обратно.

— Хей, хайде престани! — неуверено промърмори той. — Според мен още не си възприела всичко, което напоследък ни се стовари върху главите. Зная, че си разстроена заради детето. А шокът от смъртта на…

— Мръсно копеле! Аз прекрасно зная какво се случи на Доминик, на Франсин и на мен! Ти си този, който никога няма да го разбере!

— Много добре разбирам какво ни се случи! — повиши глас Тони. — На дома ни, на семейството ни…

Очите й блеснаха, пръстът й почука по слепоочието:

— Най-накрая ми светна! Ти не мислиш нито за брат ми, нито за Франсин или мен! Ти мислиш единствено за себе си и шибаното си мъжко достойнство! Не можеш да понесеш това, което онзи тип е сторил на теб !

Изведнъж си даде сметка, че говори с гласа на брат си. Част от съзнанието й се удиви на това чудо, друга ясно си спомни онзи далечен момент, в който Доминик опря пистолета си в челото на Рич Купър — нейния бизнес партньор. Маргарет се беше заела със задачата да открие задгранични филиали на „Серенисима“ — своята парфюмерийна компания, но Рич беше против. Доминик изхаби цял следобед да го убеждава, извади на бял свят какви ли не аргументи. Но онзи упорито се противеше. Накрая, с подписан договор във вътрешния си джоб, Доминик се обърна към нея и каза: Ето, Маргарет, сама виждаш, че всеки човек се нуждае от свой собствен начин на убеждение.

Сега, видяла добре уважението на съпруга си към насоченото оръжие, тя разбра, че вече е открила начина за убеждение на Тони де Камило.

— Трябва ни огледало — каза Никълъс.

— Огледало ли? — учуди се Челесте, докато бързаха по тясната уличка.

— Да. Място, от което можем да наблюдаваме преследвачите си, без те да ни виждат…

— Мисля, че знам такова място — усмихна се тя и хвана ръката му.

Преведе го през Понте де ла Паля — Сламения мост, под който векове наред бяха разтоварвали бали слама от товарните гондоли, после минаха и прочутия Мост на въздишките, водещ до мрачните затвори на дожите. Прекосиха къс подземен пасаж и излязоха на малък площад с незабележителна по венецианските стандарти каменна църква.

— Това е Конвент Сан Дзакария — поясни Челесте и се насочи към единствената уличка, която се вливаше в противоположни край на площадчето. — Има интересна история, тукашните послушници са бродирали церемониалните шапки на дожите. — Уличката се извиваше като старчески гръб и чезнеше вдясно, по посока на второ, съвсем миниатюрно площадче. — Още през девети век управниците дожи са установили традицията да идват тук на Великден и да присъстват на тържествена вечерня.

Уличката свърши, озоваха се на широк гранитен пристан. Вдясно имаше дълга редица от къщи и магазини, вляво се издигаше висока ограда от ковано желязо, зад която плискаха водите на тесен канал, пресечен от две тесни каменни мостчета.

— По тази причина църквата е укрепена изключително добре — продължи с обясненията си Челесте.

— Както може би забелязахте, до площада се стига само по една уличка, а в самия храм се влиза от един-единствен, при това доста тесен вход…

Изминаха половината от дължината на гранитния кей и спряха пред старинен портал, над който висеше надпис:

ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „АРМАНДО ДИАС“

Челесте внимателно се огледа в двете посоки, после дръпна Никълъс навътре. Прекосиха вонящ подземен пасаж и се озоваха в затревен двор, ограден от три страни със сравнително модерни постройки. Зад широките прозорци се чуваха детски гласове. Челесте го преведе през двора, чиято повърхност беше запълнена с безразборно разхвърляни ярко боядисани играчки и детски велосипедчета, отвъд ги чакаше приятна изненада — задната стена на Сан Дзакария.