Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Разбира се, че съм се променила.

— Но едва ли разбираш естеството на тази промяна — поклати глава той и нахлузи леките си италиански мокасини. — Ти си съвсем друг човек. Маргарет Голдони — жената, която избрах за своя съпруга, вече не съществува!

— Даваш прекалено много храна на въображението си — отвърна тя и потръпна. Беше сигурна, че в главата й прозвуча един ясен, до болка познат глас: Какво друго ти дадох, Маргарет? Вече знаеш, че притежаваш силата на целеустремеността… Полазиха я тръпки. Колкото от ужас, толкова и от нетърпеливо очакване…

— Така ли мислиш? — подскочи Тони. — Но преди се занимаваше само със своя бизнес и това ти беше достатъчно!

— Бизнесът си е бизнес, Тони. Отдавна съм доказала, че имам глава за подобни занимания…

— Признавам, че не си от хората, които си оставят магарето в калта — кисело промърмори Тони. — Но искам да ти напомня, че така и не можа да ми родиш наследник!

— Гадно копеле! — изгледа го тя с овлажнели очи. — Мислех, че няма да ме обвиняваш за нещо, което не зависи от мен! Нима забрави, че три пъти забременявах, за да ти родя така желания син? И че последния път за малко не умрях?

Причината е толкова физическа, колкото и психологическа — поклати глава Тони. — Ти никога не си искала да се занимаваш с отглеждането и възпитанието на деца. Вземи за пример дъщеря ни. Фактът, че я има, изобщо не те накара да забавиш темпото. Помниш ли поне една вечер, в която си пожелала да останеш у дома, при нея?

— А ти помниш ли поне една вечер, в която да си се прибрал навреме, за да я видиш?

— Това е друго! — изкрещя той. — Блъсках се по осемнадесет часа на ден, за да ви осигуря прилично съществуване и да не се чувствам задължен на брат ти! И какво получих в замяна? Живея именно в неговото шибано имение, а дъщеря ми дори не знае как да каже едно „здрасти“!

— Ясно. Затова ти е по-удобно постоянно да липсваш, просто защото си мъжът в семейството…

— Нямаше да водим този разговор, ако жена ми знаеше какви са и задълженията! — изкрещя извън себе си Тони. — Ако знаеше как да бъде майка!

— Господи, колко ме уморяваш с глупостите си! — въздъхна Маргарет.

— Тогава хващай пътя! — кресна той и направи груб сицилиански жест.

— Може би ще го направя — наведе глава тя и тихо се разрида.

— Мръсна, гадна кучка!

Маргарет рязко вдигна глава, лицето й пребледня.

— Няма да ми говориш с такъв език! — викна през сълзи тя. — С приятелите си мъже никога не го използваш, нали?

— Защото те не са шибани фусти!

Тя замахна да го удари, но той хвана ръката й и я блъсна към стената. Болката отново се появи, позната и близка както винаги.

— Сега му е времето да ти дам един окончателен урок! — надвеси се над нея той и започна да сваля колана си. — Май имаш нужда от него!

В следващата секунда насреща му зейна дулото на 45-милиметров револвер, коланът увисна в ръцете му.

— Вие, проклетите сицилианци, само от това разбирате! — просъска тя и започна да се изправя на крака.

— Маргарет!

— Само не допускай грешката да си въобразиш, че не зная как се използва оръжие!

Какво беше новото чувство, разтърсило гърдите й? Ярост? Не, яростта тя познаваше добре, твърде дълго я беше носила в гърдите си. Тогава какво? Под клокочещия гняв и ужас се появи здрава стоманена нишка. Нещо, което никога не беше допускала, че притежава нещо, родено от кошмарния живот, който беше водила в продължение на години. Посегна и сграбчи тази нишка, стори го с отчаянието, с което изтощен плувец се вкопчва в спасителния бряг.

Сама не можа да познае гласа си, който бавно и отчетливо каза:

— Толкова дълго време съм била… Всъщност какво съм била? Ужасена! Била съм ужасена от теб! Произнасям тази дума и не мога да повярвам! Ти ме удряше, аз навеждах глава, прехапвах устни и мълчах. Не казвах на никого, дори на брат си… Защото се страхувах от теб, защото бях ужасена от теб!

Тони бавно отстъпваше пред нея.

— Хайде стига, бебчо — промърмори той. — Успокой се. Много ти се струпа — убийството на брат ти, този мъж, който те…

— Когато се върнах у дома с нашето дете на ръце, за мен нямаше блага дума, нямаше нежност и състрадание. Видях само омразата ти, Тони… Ти мислеше… всъщност не, ти знаеше , че той ме е изнасилил. В твоето съзнание аз вече бях омърсена… Просто защото вече съм била с него. Личеше ти по лицето… Господи, това ми помогна да бъда наясно с нещата, да приема това, което никога не съм искала да приема… И то ме накара да се почувствам като…