Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Тони, сицилианската афера е мъртва — каза Маргарет, изправила се на прага на спалнята.

Антъни де Камило — новоизбраният дои на фамилията Голдони — лежеше под ярката светлина на кварцовата лампа. Беше гол, само по миниатюрни найлонови гащета, с пластмасови очила, които го правеха да изглежда като някоя от евтините фигурки на светци, поклащащи се от огледалцата на поне половината коли в Ню Йорк.

Таймерът звънна, ултравиолетовата светлина се изключи. Антъни де Камило се изправи и смъкна пластмасовите очила. Насочи поглед към щедрите форми на жена си, очертаващи се съвсем ясно под полупрозрачната нощница. Изведнъж започна да се възбужда.

— Казвал ли съм ти, че днес изглеждаш по-добре, отколкото преди десет години? — дрезгаво промърмори той. — Странно, но факт!

— Просто не си имал подходящ случай да ми го кажеш — отвърна Маргарет и пристъпи напред. Пръстите й бавно разтъркваха дневен крем по кожата на лицето.

Тони изсумтя и реши да зареже плахите опити за помирение.

— Брат ми твърдеше, че един ден ще съжалявам задето не съм си взел жена от Сицилия…

— Брат ти е идиот! — хладно отсече Маргарет.

— Хей, я внимавай какви ги дрънкаш! — подскочи той. — Става въпрос за член на моето семейство!

— Съжалявам, Тони — отстъпи тя и седна на ръба на леглото. Питаше се дали съпругът й ще се отдръпне.

Чувстваше се неспокойна и раздвоена. Част от душата й отчаяно искаше да поправи пораженията от отвличането й, отново да бъде чиста в очите на съпруга си. В същото време друга, далеч по-малко позната част от нея открито се радваше на презрението към него, нахлуло в душата й веднага след злополучното пътуване до Ню Хемпшайър.

— И двамата знаем, че се намираш в беда — каза на глас тя. — Фамилията Леонфорте несъмнено ще се придвижи на изток и ще се опита, да завземе част от територията, принадлежала някога на Доминик…

— Намирам се в беда заради шибания ти брат! — ядосано отвърна Тони. — Той никога не си направи труда да има официален „консилиере“, не се довери на никого от своите лейтенанти. Предпочиташе да действа сам, но днес връзките му във Вашингтон вече не струват нищо… — ръцете му се стрелнаха нагоре и започнаха да чертаят сложни фигури: — Пресвета Дево, единствено ти знаеш колко пъти съм го молил да ми повери тези връзки, да сподели част от тайните си! „След като искаш да бъда твой наследник, аз трябва да зная всичко , казвах му. Не бива да ми връзваш ръцете по този начин!“

Поклати глава, в жеста му се долавяха гняв и тъга:

— Кълна се, че го обичах като роден брат, Маргарет! Но той беше невероятен инат! Така и не ме прие за своя кръв… Ето защо сега се люшкам на вятъра, а отвсякъде ми вони на Отровната мида и шибаната му организация от Западното крайбрежие!

— Не забравяй, че имаш мен — подхвърли Маргарет.

— Този твой брат беше истински безумец! — отново избухна Тони. — Споделил тайните си с теб — една шибана фуста! — ръцете му отново се стрелнаха нагоре: — Не ми стига, че цял живот трябваше да се задоволявам с дребни операции и да търпя ти да вземаш решения вместо мен, ами сега трябва да се примиря и с най-важното — че Дом е споделил тайните си с теб, а не с мен!

Скочи на крака и започна да се облича.

— Изобщо не ми пука от това, което ще ти кажа — с внезапна решителност добави той. — Онзи мръсник Чезаре Леонфорте най-сетне получи това, което искаше. Толкова силно искаше смъртта на Доминик, че сигурно го е споменавал в неделните си молитви. Но аз нямам намерение да го оставя да се измъкне! Сигурен съм, че именно той е наел мръсника, който според теб ни държи в джоба си! Мисля, че е време да…

— Не по-зле от мен знаеш, че не можеш да се сравняваш с Чезаре! — хладно го прекъсна Маргарет. — Крайно време е да спреш да се заблуждаваш. Ти изобщо не си шеф на тази фамилия!

Тони съсредоточено я гледаше, пръстите му механично вкарваха колана в гайките на панталона.

— Знаеш ли какво ще ти кажа, момичето ми — промърмори. — Очевидно все още преживяваш силен шок… Не само защото ФБР нареди на вдовицата на Дом да напусне страната заедно с децата си, а и защото ти дойде твърде много вчерашното погребение… когато двамата с теб трябваше да се преструваме, че тялото на Дом е вътре в шибания сандък…

Тя се запита дали Тони се готви отново да повдигне проблема с Робърт. Обзаложи се със себе си, че няма да посмее след всичко онова, което се беше случило. И спечели.

— Господи! — въздъхна съпругът и. — Страшно много си се променила след принудителното си пътешествие!