Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Излиза, че е довел любовницата си чак в Минесота под носа на хората от ФПЗС, така ли? — вдигна глава Кроукър. — Но как е успял да го стори?

— Хиляди са се подчинявали на заповедите му — сви рамене Лилехамър. — Всеки от тях с готовност би му свършил тази услуга…

— Съмнявам се — въздъхна Кроукър и отмести очи от оловните облаци. — Познавам доста добре тези типове. Нямат навика да забъркват стрелците си в своя личен живот… Това би ги изложило на огромен риск.

— Имаш ли представа кой му е помогнал тогава?

— Просто обмислям теорията ти за вътрешна работа…

— И какво? — сведе глава към рамото си Лилехамър. — Кой друг, ако не вътрешен човек, би насочил убиеца към скривалището на Голдони?

— Зная какво си мислиш — поклати глава Кроукър. — Убеден си, че работата е свършил някой корумпиран държавен служител. Но инстинктът ми нашепва да търся други вероятности и аз реших да го послушам… Знаем къщата, в която е бил убит Голдони, нали? Но как се е озовал там? Отвлечен ли е бил? В това, последното, силно се съмнявам — бил е наблюдаван прекалено изкъсо. Освен това, ако предателството действително е работа на вътрешен човек, те просто щяха да идат в секретната квартира и да го ликвидират там. Но какво би се получило, ако Голдони сам се е изплъзнал от наблюдение и е отишъл на любовна среща? Това не е чак толкова трудно. Казва на жена си, че ще отскочи до супермаркета за руло тоалетна хартия или прясна пържола, после кръшва и изчезва…

— Това е напълно възможно — призна с блеснали от възбуда очи Лилехамър. — Но защо би го направил?

— За да се срещне с някого — отвърна Кроукър. — С човек, на когото има абсолютно доверие… — хвърли кратък поглед на часовника си и добави: — В колко приблизително ще се приземим, ако променим маршрута си и се насочим към летище „Кенеди“ в Ню Йорк вместо към Вашингтон?

— Ще питам пилота — отвърна Лилехамър и вдигна слушалката на вътрешния телефон.

Джъстин се събуди, ръката й се плъзна по широкото легло на хотел „Хилтън“, напразно търсейки мъжа до себе си. Сърцето й пропусна един такт, прониза я тъпа, тежка като олово болка, приличаща на неутолим глад.

После надигна глава от възглавницата и го чу как се облекчава в тоалетната. Нещо в плясъка на струята върху порцелановата чиния — един толкова типично мъжки звук, я накара да се отпусне и успокои.

— Рик?

Той се изправи на вратата на банята, гол и усмихнат.

— Събуди ли се най-сетне? Чудесно! Надявам се, че изпитваш глад, защото се готвя да поръчам закуската.

Джъстин седна в леглото и се протегна. Усети очите му върху тялото си, жадни и блеснали от желание.

— Чух те в банята — засмя се тя и протегна ръце. Той скочи и се приземи в леглото до нея, тялото му бързо зае позиция. — Нали щеше да поръчваш закуска?

— Не знам как е при теб, но след като се събуди, на мен изведнъж ми мина гладът — отвърна той.

По-късно, след като взеха душ и се облякоха, двамата слязоха в ресторанта. Рик си поръча бекон с яйца, картофена салата, голяма кана портокалов сок, кафе и препечени филийки. Джъстин се разсмя на типично американската му закуска и, свивайки рамене, поръча същото и за себе си.

Сокът и кафето бяха сервирани почти веднага. Той отказа захар и сметана, побутвайки ги към нея. После отпи глътка и попита:

— Кога можеш да се върнеш в Ню Йорк, ако, разбира се, не си променила решението си?

Джъстин взе ръцете му в своите.

— Не съм променила решението си — промълви тя. — Ти кога ме искаш там?

— Веднага — целуна дланта й той. — Не искам да чакам нито минута повече.

Джъстин се усмихна на ентусиазма му.

— Добре. Но все пак ми дай един ден да си приготвя багажа…

— Защо? Нима искаш да вземеш нещо оттук?

Храната пристигна и това й даде време да обмисли отговора си. Рик поиска конфитюр от ягоди. Набучила на вилицата си късче бекон, Джъстин гледаше как маже препечената си филийка с масло и сладко. Помълча малко, после тръсна глава:

— Като се замисля, май наистина няма какво да взема оттук… — той вдигна глава и тя добави: — Зная какво имаш предвид. Ново начало, едно съвсем ново начало… Мисля, че точно това ми трябва.

— Прекрасно — избърса устните си той. — Веднага ще направя резервациите.

Стана и попита оберкелнера къде е най-близкият телефон, Джъстин продължаваше да фиксира лицето му. Представи си, че е омъжена за него, живеят удобно в Ню Йорк, тя отново има любимата си работа. Усети прилив на невероятна енергия в жилите си, жажда за живот. Не можеше да повярва, че това чувство се е върнало, искаше й се час по-скоро да стане някогашната Джъстин, да работи и утвърждава себе си, да бъде силна и независима.