Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Не — отвърна Челесте. — Макар че много ми се иска…

— С какво някой би могъл да държи в подчинение могъщи хора като шефовете на мафията?

Челесте мълча толкова дълго, че Никълъс се принуди да смени темата:

— А какъв е за вас Оками-сан? — попита той. — Работодател? Ангел-хранител? Любовник? Или и трите заедно?

Тя се разсмя.

— Щеше да бъде страшно горд, ако можеше да ви чуе!… Знаете ли, че е прехвърлил деветдесетте?

— Не.

— Хм… Живее тук вече доста години, а връзките му с няколко от най-влиятелните венециански фамилии датират още отпреди това…

— Да разбирам ли, че и вашата е била сред тях?

— Баща ми даде живота си за Оками-сан — отвърна Челесте и избърса пръстите си с книжна салфетка. — Това може би ще ви прозвучи странно…

— Никак — поклати глава Никълъс. — В жилите ми тече източна кръв, зная какво означава дълг…

— Да, разбира се — прошепна тя и извърна глава към слънцето, издигащо се величествено над спокойната лагуна. Вдясно, оттатък спокойните води на канала, стените на Санта Мария дела Салуте грееха в бледорозово; крилете на Венецианския лъв над главите им пламнаха… — Моите прадеди, или поне част от тях, са дошли от Картаген… Били са не само мореплаватели, но и философи. А според някои твърдения — и добри учени. Когато домовете им били превърнати в пепелища, а градът — в руини, те се насочили към морето — последния верен другар… Така се озовали тук, във Венеция — извърна глава и закова поглед в лицето му: — Тази история съм чувала от дядо си, кълнеше се, че е истинска… Кълнеше се още, че лодката, с която са пристигнали, е потопена точно под палацото, в което прекарахте нощта…

— То е било вашият дом? — озадачено я погледна Никълъс.

— Сега принадлежи на Оками-сан — отвърна Челесте без дори следа от горчивина или меланхолия. — Аз живея на друго място, далеч от Канале Гранде. Там е тихо и спокойно…

— А останалата част от семейството ви?

— Оками-сан купи на мама малък апартамент, а сестра ми отдавна не живее във Венеция.

Главата й помръдна, слънчев лъч заигра в основата на носа й. Никълъс изведнъж си я представи на борда на древен плавателен съд, напуснал е вдигнати платна димящите руини на Картаген, порещ сините вълни на Средиземно море към тихите води на лагуната, около която по-късно щеше да се изгради уникалният град Венеция…

— Предполагам, че съдбата на моето семейство е съвсем обикновена, особено на фона на историята на Венеция — продължи Челесте. — Тук ние овладяхме изкуството на приспособяването. Към времената, съдбата и най-вече към политиката… Бизнесът на баща ми беше свързан с тъканите: коприна, кадифе, фина бродерия. Дядо ми открил особен начин за производство на брокат с метални нишки, който все още е патент на фамилията. Хората на Оками-сан дойдоха от Осака и навлязоха в този бизнес, двамата с баща ми моментално се разбраха… Защото бяха хора на честта и прагматизма. Във фамилията на баща ми властваха подчертано източни традиции, той веднага видя защо Оками-сан иска да купи неговата компания… В крайна сметка станаха съдружници…

— За да се легализира престоят на Оками тук, така ли?

— Мен ме интересува единствено това, което Оками-сан направи за моето семейство — отвърна тя с тон, от който личеше, че не желае да навлиза в тази тема. — И затова отново ви моля да отговорите на въпроса ми: възнамерявате ли да му помогнете?

В главата на Никълъс изплува снощната среща с възрастния японец, с признанието, че съществува заплаха за живота му.

Нека видим какви са проблемите , беше му казал той. На първо място стои въпроса за самоличността: ние не знаем кой е изпратен да ви убие. На второ място поставям въпроса с времето: длъжни сме да приемем, че не разполагаме с много от него… При създадените обстоятелства нямаме кой знае какъв избор. Безсмислено е да ви изпращаме в нелегалност, тъй като трябва да продължите своята работа. Няма смисъл да ви охранявам двадесет и четири часа в денонощието по простата причина, че предполагаемият убиец ще има право на избор. Ако не на мястото, то поне на времето за изпълнение на своя замисъл. А това ме поставя в неизгодна позиция. При създалите се обстоятелства аз не мога да приема неизгодна позиция. Вече съм изпаднал в такава по простата причина, че не зная с кого си имам работа…

Оками мрачно го погледна:

— Значи сме в шах, така ли?

— Нищо подобно. Особените обстоятелства изискват и особено противодействие — внезапно беше потръпнал, сякаш леден вятър проникна в просторния палат. — За да бъда в състояние да ви помогна, аз ще трябва да се превърна в магнит…