Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Една вечер поведе До Дук надолу, към гъстия черно-зелен пояс на джунглата. Там беше толкова влажно, че момчето остана с впечатлението, че се гмурка под повърхността на морето. Направи му впечатление, че макар и стар, Ао се придвижваше абсолютно безшумно. Вървеше със сигурна крачка и сякаш по добре отъпкана пътека, макар около тях да нямаше нищо подобно, само гъстата зеленина.

Придвижваха се в абсолютен мрак, До Дук беше принуден да се държи за рамото на възрастния мъж, за да не се загуби. Около него джунглата дишаше с пълни гърди, разнасяха се тайнствени звуци, животински рев. Миришеше на мъх и гниеща растителност, миризмата беше силна и натрапчива — като на току-що запарен черен чай от Железните планини на Китай.

Големи насекоми се блъскаха в бузите и ръцете на До Дук, веднъж непосредствено до тях се разнесе заплашителното ръмжене на хищен звяр. Теренът под краката им продължаваше да се спуска надолу, скоро момчето видя бледото сияние на луната сред разредилите се клонаци над главата си.

Ао спря, приклекна и безмълвно посочи пред себе си. Отначало момчето не забеляза и не чу нищо, после вятърът смени посоката си и до ушите му достигна ромон на течаща вода — богат и плътен като камбанен звън. Звуците помогнаха за ориентацията му, скоро беше в състояние да определи, че клечат на брега на планински ручей. Разнесе се силен плясък, някакво едро тяло се натопи във водата.

Ао издаде странен гърлен звук, космите по врата на До Дук неволно настръхнаха. Черното тяло във водата надигна глава и се извърна насам. Беше голям черен леопард.

Беше слушал разни истории за тези рядко срещащи се зверове, на не познаваше човек, който да ги беше виждал. Говореше се, че черните леопарди обладават магическа сила и благодарение на нея са изтрили оранжевите ивици от кожата си.

Ао отново издаде същия звук, До Дук потръпна. Черният леопард бавно се измъкна от водата и тръгна към тях. Нервен тик, напълно неконтролируем, разтърси мускулите на До Дук. Главата му започна да се тресе, приближаващият се хищник ту се появяваше, ту изчезваше от погледа му. Беше толкова уплашен, че кръвта замръзна в жилите му, а стомахът му се сви на топка.

Отдалечил се от водата, звярът беше на крачка от тях, лесно би могъл да смаже главата на До Дук с могъщата си лапа. Тялото му беше дълго най-малко три метра, още метър добавяше стегнатата опашка, която бавно помръдваше нагоре-надолу.

Тежка миризма блъсна ноздрите на До Дук. Миризмата на животинска сила и смърт. Устата му пресъхна, езикът му залепна за небцето. Звярът втренчено ги гледаше, дишането му беше дълбоко и равно, придружено от едва чуто мъркане.

Ао притисна с длан рамото на До Дук, давайки му сигнал да не мърда. После изведнъж се изправи и изчезна в мрака на джунглата.

Масивното тяло на звяра изпълваше пространството пред очите на момчето, превърнало се сякаш в отделна планета. Могъщият гръден кош бавно се надигаше и отпускаше, огромните кехлибарени очи го наблюдаваха с някаква странна интелигентност, изглеждаха някак късогледи и разфокусирани. Един американски полковник, чест гост в имението на французина, беше казал на До Дук, че леопардите не притежават добро зрение и слух, разчитат преди всичко на своето обоняние.

Жълтите очи примигнаха въпреки желанието си До Дук се разтърси от страх. Черният леопард глухо изръмжа, главата му започна да се свежда надолу. До Дук усети как се подмокря, но нищо не можеше да направи.

Ао отново се появи, лявата му ръка беше протегната напред. Клекна на крачка от звяра, около китката му беше увита отровна змия, триъгълната й глава беше здраво стисната между палеца и показалеца му.

Насочи змията напред в някакво непонятно предложение. Ноздрите на звяра потръпнаха и се разшириха, доловили безпогрешно присъствието на влечугото. Движението на главата му беше мълниеносно. До Дук силно се съмняваше, че дори човек като Ао би могъл да се отдръпне навреме…

Огромните челюсти широко се разтвориха, ръката със змията изчезна между тях. Миг по-късно Ао изтегли ръката си, змията вече не беше увита около нея.

В продължение на няколко секунди тишината се нарушаваше единствено от мляскането на звяра. После челюстите престанаха да се движат, ноздрите изпръхтяха. Ао отново издаде странния гърлен звук, после сложи ръце на раменете на момчето и го побутна напред, по посока на хищника. Кехлибарените очи продължаваха да го наблюдават с предишното късогледо примижаване. По крака на момчето се стече вадичка урина, звярът изсумтя, явно заинтригуван от новата миризма.