Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Дори свирепите партизани от Виетконг се страхуваха от нунгите и предпочитаха да се държат далеч от местностите, в които са били забелязани диваците. До Дук се наслуша на какви ли не небивалици за тези племена — че владеят до съвършенство черната магия; че навличат прясно одраните кожи на враговете си, докато чакат месото им да се опече на буйния огън…

Всичко това пробуди любопитството на момчето. Не се страхуваше от това тайнствено племе, напротив — то неотразимо го привличаше. По простата причина, че дори комунистите се плашат от него… По време на пребиваването си в имението на французина беше научил единствения урок, който има някаква стойност в Азия: човек не бива да ламти за пари, а за власт. Нунгите притежаваха власт, а До Дук — не. Това решаваше проблема и той без колебание тръгна да ги търси. Сметката му беше проста — може да загуби само живота си, който в този момент така и така не струваше кой знае колко… А може да спечели много…

Това беше най-доброто и същевременно най-лошото решение в живота му. Старият До Дук, какъвто и да беше той, неусетно се стопи и изчезна сред нунгите. На негово място се роди нов, съвършено различен До Дук. Думата възкресение би била твърде проста за това прераждане, би обяснила твърде малко неща… Но след продължителния процес на асимилация той често се усамотяваше сред непристъпните планински върхове, отправяше взор към прекрасния залез и тихо, почти несъзнателно си пееше Nunc dimittis.

Отделяше време за своята молитва дори след като старейшината на племето го подложи на внимателен преглед и установи, че е наркоман, отдавна привикнал към опиума. Продължи да се придържа към този навик и когато откри истинския състав на бонбоните на французина, в които се оказа, че има и нещо друго, освен мед, канела и карамфил… Нещо, което по откровено циничен начин е осигурявало подчинение към господаря на имението…

Тези думи, макар и все още неясни по смисъл и съдържание, му носеха душевно спокойствие и бодрост, той просто не можеше да се раздели с тях… Естествено той имаше родители, познаваше майка си, макар и не особено добре… А тя така и не пожела да го опознае и да стане близка с него. По простата причина, че в негово лице виждаше всичко това, което тя самата вече никога не би могла да бъде.

Псалмът Nunc dimittis остана единственото нещо на света, което му носеше сигурност, единствената топлина, която момчето познаваше. Не можа да го изтръгне от душата си дори когато започна специалната си подготовка при нунгите.

Те, нунгите, много се зарадваха на факта, че момчето е преследвано от закона. В нощта, в която ги откри в подножието на един непристъпен планински връх и им разказа своята история, те дълго се смяха, тупаха го по гърба и плюеха в огъня от удоволствие. С изключение на Ао — най-възрастния и най-уважавания сред тях. Той клечеше край огъня, мълчалив и непристъпен. Пъстрите му, странно приближени очи бяха присвити — сякаш думите на До Дук бяха ярки слънчеви лъчи, които го заслепяваха.

Наблюдавайки го докато говори, До Дук остана с впечатлението, че този старец вижда мъката на сърцето му. Яростта, горчивината, отвращението… А и странната обич, която изпитваше към човека, когото беше убил… Макар тя да беше скрита дълбоко в душата му като риба, заровила се в тинята на планинско езеро…

Когато нунгите се разпръснаха и всеки пое по пътя си в хладната нощ, старецът отвори очи и ги закова върху До Дук. Край огъня бяха останали само двамата, съчките тихо пропукваха.

— Хората говорят странни неща за нунгите — промълви До Дук и изведнъж потръпна от студ. Опря длани в свитите си колене — един почти умолителен жест. — Казват, че ядете враговете си, като първо ги изпичате на огъня…

— Аз лично предпочитам месото си сурово — отвърна Ао, изчака един сякаш безкраен миг, сетне избухна в хриплив смях. Когато лицето му се успокои и възвърна обичайните си черти, той поклати глава и вече сериозно добави: — При нас няма от какво да се страхуваш, млади братко…

Ето по какъв начин стоикът Ао отвори душата си за До Дук и го поведе към дълбините на Мрака.

Беше необикновено едър мъж с властно поведение. Познаваше всички Тайни, познаваше и техниката на белите. Например беше в състояние на тъмно да разглоби, почисти и сглоби американска автоматична пушка М-60, можеше да работи с пластични експлозиви, с фосфорни мини и газови гранати, познаваше основните принципи на въздухоплаването.