Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Сега, потна и задъхана в леглото, тя отново беше обзета от подобно чувство. Смъртта на брат й беше тежък удар, участието й в нея — макар и неволно, караше душата й да се гърчи от мъка.

Мъжът, представил се като Робърт, я изправи пред ужасен избор — животът на дъщеря й срещу живота на брат й… Нямаше начин да се измъкне ненаранена. Всъщност какъв избор беше това? Нямаше как да не отведе този Робърт до скривалището на Доминик Голдони! Франсин трябваше да живее и толкоз! Странно, но когато онзи тип обеща да пусне детето, ако Маргарет изпълнява безпрекословно всичките му заповеди, тя напълно му повярва. И той удържа на думата си. Изчезна без следа, сякаш никога не беше съществувал върху лицето на земята. А те двете с Франси останаха в долнопробния мотел на Магистрала 95, само на няколко мили от Марин Сен Кроа, щат Минесота…

Отново си спомни за неотразимото привличане, което беше изпитала към този мъж. Усети топлината на тялото му, ноздрите й се изпълниха със странния му аромат, бедрата й потръпнаха от желание…

Не, това е немислимо , проплака душата й, — изпълнена с ужас.

Неволно спусна ръка към слабините си, усети овлажняването им, съзна какъв огромен грях тегне в душата й. Направи усилие да изхвърли тези мисли от съзнанието си, да се съсредоточи единствено върху Доминик. Но какво беше това, което изпитвах към Робърт? Какво ми отне той, какво получих в замяна? Доминик: единственият човек, който и беше повярвал, който беше съумял да открие качествата на ума й под обвивката на жена, който тайно се беше възползвал от този ум…

Мъжете приличат на деца, които си играят на богове , замаяно помисли тя. Дали някога си дават сметка, че живеят в един реален свят? До нея Тони де Камило тихо похъркваше. Макар да ги деляха сантиметри, Маргарет изпита чувството, че той е някъде далеч — може би в Лондон… Не беше осъзнавала колко дълбоко мрази този човек преди Доминик да го назове за свой наследник. Идеята да стане „капо“ на могъщата фамилия страшно много допадна на Тони, но всъщност какво изненадващо имаше в това? Той открай време обичаше известността и уважението — това си му беше наследство от работата с богати клиенти в Холивуд. Във филмовата индустрия се ценяха само властта и богатството, нищо друго нямаше значение. А Тони бе имал късмета да натрупа големи количества и от двете… И когато Доминик разтвори пред него вратите на един коренно различен свят, той остана смаян и възхитен…

За съжаление, за разлика от Доминик и самата нея, той нямаше никаква представа за същността на този свят. Доминик обясни, че тя ще бъде посредникът между двамата. Тони не биваше да демонстрира каквато и да било близост с боса на мафията, защото това несъмнено би се отразило на адвокатската му практика.

После Дом загина. Маргарет ясно си спомни момента, в който беше принудена да разясни на Тони какво ще става отсега нататък. Моментът, в който трябваше да му втълпи, че властта и влиянието му не са нищо повече от една илюзия. Сега вече беше сигурна, че би трябвало да предвиди реакцията му. Сицилианската кръв на съпруга й кипна, обзе го сляпа ярост. Започна да я бие, ударите му бяха толкова многобройни и силни, че тя скоро престана да ги усеща, свита до стената на спалнята… Франсин положително е чула скандала, или поне част от него, прехапа устни тя. Всъщност има ли някакво значение? Каквото и да е чуло, момичето несъмнено щеше да изпита чувство на отвращение. И никой не би могъл да изтрие това чувство от душата му…

Но защо Доминик ме избра за свой единствен довереник , запита се тя. Страшно много се беше гордяла с неговото доверие, едновременно с това избягваше да мисли за огромната отговорност, която й носеше то… Душата й се сви от отчаяние — едно до болка познато чувство.

После от бурните вълни на съзнанието й изплува образът на Робърт. Омайващ, величествен…

Отпусната в леглото, вслушваща се в тишината на нощта, хипнотизирана от фантастични видения, Маргарет бавно осъзна, че е преминала своя Рубикон. Нищо вече не беше същото, дори собственият й дом изглеждаше променен. В главата й отекна шепотът на Робърт: Какво още ти дадох, Маргарет? Сега вече знаеш, че притежаваш целеустременост и можеш да постигнеш всичко…

От гърдите й се откъсна тежка въздишка. Съзнаваше, че именно той е причината за всички промени, без значение беше дали тя самата приема този факт, или се бунтува срещу него.

Зная, че отне нещо от мен и страшно го ненавиждам за това! Но какво ми остави в замяна, Господи?!