Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Най-лошото беше, че Никълъс е уязвим. Просто защото е външен човек, получил управлението на „Томкин Индъстриз“ по силата на завещанието, оставено от своя преждевременно починал тъст. Нанги подозираше, че Бейн няма да бъде кой знае колко затруднен да заведе дело срещу Никълъс — един сравнително млад бизнесмен, решил да наблегне на съвместния бизнес с могъща японска корпорация. По дяволите, въздъхна Нанги. Той би могъл да заведе дело дори само по силата на факта, че през последните осем години Никълъс живее в Токио, а не в Ню Йорк!

Обзе го чувство на вина. Защото именно той беше разубеждавал Никълъс да не заминава за Щатите, където би могъл да създаде надеждно лоби за тяхното смесено предприятие. Беше действал от чисто егоистични подбуди и сега трябваше да плаща за това. Искаше Никълъс да е тук не само заради отличните резултати от дейността му, но и защото той беше най-добрият му приятел…

Какво сторих, Господи , запита се с въздишка той, завърнал се в тишината на просторния си кабинет. Исках Никълъс да е близо до мен, на всяка цена и при всички обстоятелства… И с това може би го осъдих на разруха и унижения… А заедно с него и цялата компания!

Лю Кроукър присви очи под яркото тропическо слънце, от устата му се изтръгна сочна ругатня. Катерът на бреговата охрана изскочи от надвисналата над водата мараня и с пълна скорост се насочи към него.

Беше на борда на малката си, но бърза яхта „Капитан Сумо“, която отпускаше под наем само на изключително богати клиенти, обещавайки им най-добрия спортен риболов по западните брегове на Флорида. В момента беше на около миля и половина от Маркоу Айлънд, без клиенти. Напусна пристанището рано сутринта, търсеше тишина и покой, начин да се отърве от спомените… Изключи двигателите и бавно излезе от командната рубка. Полуофициалната визита на БО беше последното нещо на света, което би си пожелал.

Кроукър беше служил дълги години в Главното полицейско управление на Ню Йорк. След пенсионирането си реши да се оттегли тук. Компания му правеше Аликс Логан — изключително красива бивша топманекенка, която, за негова огромна изненада и задоволство, дълбоко се влюби в него. Но вълшебният сън свърши, Аликс се върна обратно в блестящия свят на висшата мода, оказал се в крайна сметка по-силен и притегателен от любовта й. В момента се намираше в Ню Йорк, а може би и в Париж… Отдавна вече беше престанал да следи многобройните й изяви. Обаждаше му се редовно, където и да се намира. Но той знаеше, че това е временно, че привързаността й към него постепенно ще се стопи и изчезне. Блестящият светски живот я привличаше неотразимо, в него неизменно ще се появи и новият, излъскан като за корица на модно списание любовник… Сега се питаше как е могъл да повярва, че прелестно създание като Аликс може да се задоволи с него — широкоплещест четиридесет и пет годишен мъж с изпито и обветрено лице на каубой…

При най-добро желание не би могъл да се нарече красив, косата му — макар да беше все още гъста и черна, никога не би могла да бъде зализана като на нейните бивши и бъдещи гаджета от света на шоубизнеса. Напомняш ми за Робърт Мичъм , беше казала Аликс в началото на връзката им. Лицето ти изразява мъдрост и силна воля.

Вечерта, в която тя си отиде, Кроукър остана зад кормилото на розово-белия „Тъндърбърд“, модел 1969-та, който блестеше като нов, възстановен с обич и безкрайно търпение. Вдигнал глава, той проследи с поглед как самолетът й се стопява в разкошните пурпурни цветове на залеза. В душата му се промъкна черно отчаяние, инстинктивно пожела да се свърже с Никълъс Линеър — стария приятел, с когото бяха преживели куп опасни приключения. Но Кроукър не беше от хората, които ще ронят сълзи над бирата си, дори пред такъв близък приятел като Никълъс. Роден и отрасъл в „Кухнята на ада“ — западните квартали на Манхатън, известни с изключително висока престъпност, той беше станал неволен свидетел на убийството на баща си пред дома им; на последвалия психически срив у майка си, оставена да преживява с оскъдната полицейска пенсия. Научи се да бъде твърд, никога не се обръщаше към миналото.

Катерът на бреговата охрана намали оборотите на двигателите си, Кроукър натисна бутона за електронен контрол и котвата мазно се плъзна от борда на яхтата. Докато се занимаваше с това, отново се запита защо беше приел офертата на граничните войски да им помага в борбата с трафикантите на наркотици, които неуморно атакуваха безкрайните плажове на Флорида. Може би защото все пак не беше успял да обърне гръб на полицейската работа, която се беше заклел да забрави заедно със заселването си тук, въздъхна в себе си той.